Първото следизборно чудо се състоя днес: Борисов си спомни, че е премиер и дойде на работа в София

Публикация на Иво Инджев в неговия блог: 

Слезе от джипката най-после, но не и от небесата на самохвалството си, където продължава да се рее по снижаваща се траектория като ракета, загубила тяга.

Монологът му този път се състоя пред смълчаните му министри, на които съобщи предсказуемите баналности за големия си успех, поредната си победа и отлично свършената работа ( но само според него, защото едно много голямо мнозинство българи делегираха волята си на партиите, които отказват да си сътрудничат с него). 

И как да не мълчат министрите, когато знаят, че всичко, което той им казва, вече няма значение. Те са уволнени, но не от него, а от избирателите.

За разлика от пенсионерите, които насилваше при изненадващите си срещи с тях да му благодарят за онези неговите подаяния от 50 предизборни лева, премиерът не пита за пред камерите министрите дали са му благодарни за заплатите, които им плаща(ше). Защото не са благодарни точно за заплатите. Никой не става министър само за едната заплата в правителство, което разпределя чужди милиарди на свои хора срещу проценти за услугата. 

Катастрофалната победа на корпорацията ГЕРБ все още не е отрезвила напълно Методиевич. Махмурлукът му го кара да говори някакви несвързани с реалността абсурдизми. Бърка парламентарната с руската рулетка и стреля напосоки с предложения към новия състав на парламента, където никой не иска да се самоубива солидарно с него. 

Връх на арогантността в това отношение е примамката му към новоизбраните депутати Народното събрание да се върне към маневра от есента на миналата година, когато в отчаянието си пред натиска на гражданските протести той нареди на злополучния си правосъден министър Данаил Кирилов да пише на коляно нова конституция, за да запуши устата на критиците, скандиращи “оставка”.  След като се посниши и бурята попремина, захвърли в коша мъртвородената идея, която сега рециклира. 

Никой не е очаквал, че Методиевич ще слезе бързо на земята след като слезе от джипката . Дойде обаче моментът, когато той вече не се бори за надделяване, а за оцеляване.