Чухме отвратителни думи на първото заседание на Временната комисия по екология към Общински съвет - Русе.

Общинският съветник от партия „Атака“ Мирослав Славчев иска да ни изгони да живеем на село, защото изведнъж сме станали "мега чувствителни".

Г-н Славчев започна своето изказване с ирония, че искал да знае къде били русенските граждани, радетели за чист въздух.

“Тази празна зала е в дисбаланс с многобройните постове в интернет пространството от будните русенски граждани, радетели за чист въздух. Къде ги? Искам да знам аз, къде са тези люде? Много сме силни във Фейсбук, там сте силни на петиции и на всякакви щуротии.”

„Шефът на сметището“ виждал, че започнало да се залита в промишлено замърсяване.

„Твърдото гориво не е най-големият враг, има много качествено твърдо гориво, което не цапа.

Изведнъж станахме мега чувствителни. Ами който не иска му мирише в града – отива на село. Няма как да се затворят тези заводи, изключително брутално е да пратиш 1500-2000 човека на улицата.“, заяви експертът от сметището на Хиподрума.

Най-уродливото в тази ситуация е, че това недоразумение от „Атака“ е член на Временната комисия по екология.

Пишман политикът използва трибуната на комисията по Екология, за да се удари в гърдите, че се занимавал с бизнес, но видете ли, трудно си намирал работници, обвинявайки големите предприятия в Русе за липсата на кадри.

Как е възможно „Шефът на сметището“ да участва в комисия по екология?

Кой е Мирослав Славчев

Мирослав Славчев е роден през 1970 г. в Русе.

Под крилото на ПП „Атака“ Мирослав Славчев влиза като общински съветник за 4 мандат.

Той е бил и зам.-председател на Общински съвет Русе. През последните години се е кандидатирал както за кмет на Русе, така и за депутат в Европейския парламент.

Визитката на г-н Славчев показва, че доста успешно се е вкопчил в държавната хранилка, въпреки че е почти неразпознаваемо лице за повечето русенци.

Сайтът „Фронтално“ обърна специално внимание на Мирослав Славчев и бизнеса с боклук в своя публикация от 8 ноември 2018 година.

Сметището на Русе и пожарът на безотговорността

Припомняме ви за пожарът на сметището в Русе, възникнал на 3 ноември 2018 година, който доведе града до ръба на екологична катастрофа.

Острата, задушлива миризма и появилата се отровна мъгла изправиха на нокти гражданите и сред тях се отприщи основателно недоволство. Защото последиците от огнената стихия на сметището дойдоха като преливане на чашата и се примесиха с ежедневните обгазявания на града от различните промишлени производства.

Когато политиката и бизнеса се срещнат върху купчините с боклук

„Берус“ ООД е правоприемник на бившия Технологичен комбинат по механизация, техническо обслужване и борба с ерозията. Мажоритарен собственик на дружеството е друга фирма – „Берус 97“ АД, в чийто съвет на директорите са Венко Великов, Донка Великова и Преслава Мирославова Славчева. Венко Великов е управител на „Берус“ ООД, а негов заместник е Мирослав Славчев. Фирмата е близка до властта и се радва на 9 спечелени обществени поръчки на Община Русе както при управлението на Божидар Йотов и БСП, така и след 2011 г. при кмета Пламен Стоилов и ГЕРБ. Тяхната обща стойност за периода 2008-2017 г. е 14 705 912 лв, а предметът на поръчките е свързан с експлоатацията на сметището и със зимното поддържане на пътищата.

Интересна е политическата връзка на „Берус“ ООД с партия „Атака“. Заместник-управителят на дружеството Мирослав Славчев е областен координатор на партията на Волен Сидеров и беше нейн кандидат за кмет, а в момента кара пореден мандат като общински съветник в Русе. Именно Славчев шества по медиите тези дни във връзка с пожара, където бе анонсиран като представител на фирмата-оператор на сметището. Едва ли някой ще се изненада, че предвид посочените политико-икономически обвързаности, партия „Атака“ в Русе е част от мълчаливото мнозинство в Общинския съвет, крепящо управлението на кмета Пламен Стоилов и ГЕРБ.

В момента „Берус“ ООД изпълнява обществена поръчка за стопанисване и експлоатация на регионалното депо за неопасни, инертни и опасни отпадъци за общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан, каквото е официалното наименование на сметището край Хиподрума. Стойността на поръчката е 2 250 000 лв, а срокът на договора, подписан през декември 2016 г., е за три години.

В процедурата за тази обществена поръчка преди две години участва и фирма „Мит и Ко“ ЕООД от Пловдив, която има опит в сметосъбиране, сметоизвозване и експлоатация на депа за отпадъци, както и в  обезвреждането на опасни отпадъци. Комисията по избор за изпълнител обаче я отстрани от процедурата заради несъответствия в техническата документация и допусна само „Берус“ ООД до това състезание с един участник.

Перверзната история продължава с предизборната кампания на ПП „Атака“ на местни избори от 2019 година. На 4 октомври 2019 година Мирослав Славчев откри кампанията си с обвинение за горене на боклук в ТЕЦ - Русе

„Сигурно сте забелязали, че валят сажди в последните дни и падат навсякъде. Тези сажди се дължат на изгарянето на битови отпадъци от ТЕЦ - Русе. Те нямат български произход, а са от Италия. В Русе, както в Сливен, Перник и Гълъбово се изгарят битови отпадъци от Италия и Англия. Ние сме може би първата партия, която ще го каже открито. Италия плаща 200 евро на тон на фирмите, които изкупуват отпадъци, към тях се плащат 46 евро за транспорт до България. На фирмите на бизнесмена Христо Ковачки, които ги горят, им се плаща по 53 евро на тон изгорен отпадък. Доскоро Европа гореше битовите си отпадъци в Малайзия, но Малайзия вече наложи рестрикции и започна да ги връща, защото се горят смесени и недобре селектирани битови отпадъци“.

Това заяви „Шефът на сметището“ в опит да привлече гласоподаватели.

Само няколко месеца по-късно същият пишман политик не обелва и думичка за горенето на италиански боклук в ТЕЦ - Русе, но пък се е настанил удобно в комисията по екология. Изборите минаха и отново гражданите с печките се оказаха основният виновник за замърсяването на въздуха, а на който му миришело на химия – да заминава на село.

Този отпадъчен тумор трябва да бъде отстранен от Временната комисия по екология, защото я компрометира от самото ѝ начало. Перверзно е борбата за чист въздух да се ръководи от „Шефът на сметището“.

И проблемът не е липсата на работници, проблемът е в обезлюдяването на Русе. Ако подобни недоразумения в местната власт продължават да определят съдбата на града, нищо добро не ни очаква.

Г-н Славчев, гледайте си бизнеса с боклука и не ни пречете да живеем нормално!