"Виртуалното обучение на учениците се очертава като един от големите проблеми в подготовката на бъдещите кадри за бизнеса."

Това смята председателят на Русенската стопанска камара проф. Красимир Ениманев, предава Русе Медиа. Въпреки че цифровите технологии дават по-голяма оперативност и по-бързо натрупване на информация, те водят до липса на професионален и човешки опит.

„Имаме следната ситуация- ние няма да получим съответното познание, знания и умения на нашето младо поколение. Това ще са хора, които знаят в кой клавиш, в коя клетка или в коя система могат да намерят дадена информация. Средното ни образование е тотално унищожено, много зависи обаче и от учителството. Ние търсим решения чрез мотивиране на учители – като повишим заплатите, ще дойдат по-кадърните, за да преподават. А в този случай българинът има изпитана технология.

В годините на робството тя е дала големи резултати. Всяка година гражданството, настоятелството на града е определяло и избирало учителите и това са били хора с много високи качества, доказали себе си и като личности, и в света на образованието. Всичко това доведе до един подем“, коментира проф.Ениманев.

Не по-добра е ситуацията във висшето образование.

„Висшето образование в цял свят е определено по един начин на състезание. Има учен, той доказа себе си чрез публикации, чрез трудове, чрез научни форуми и същевременно има ранглиста на учените. Много малко от българите – 26 души, са в ранглистата на 1000 души в света. Ние все по-малко ще ставаме, защото нашата цел е да можем да се самодоказваме пред външния свят. Нашата системи в момента е регионално да определяме образованието.

Какво се получава – задържаме в София като столица едно по-високо образователно ниво, а София като притегателен център притегля все повече хора. Всеки иска да образова детето си, там отива да живее и да се развива. И се получава един център, който не е България. Другите региони изостават.

Никога, дори и във война, нашият народ не е закривал училище. Системата да бъде икономически обвързано образованието – парите да вървят с ученика, студента, доведе да се случи това, че в селата няма млади хора. А така няма развитие и просперитет. Във всяко населено място има регионален подем, когато младите хора доказват себе си“, казва председателят на РСК.

Според проф.Ениманев трябва още в детската градина на децата да се раздадат играчки и да бъдат тествани кой към какво се насочва, тъй като професионалното ориентиране започва от 3 до 6 години.

„И започваме да учим детето в насоката, която го интересува и се стреми, а не да слушаме амбицията на родителите. От 1 до 4 клас много бързо трябва да се въведе единен учебник, прекалихме с изборите на учебници. Извънредни курсове по език, по други умения – да, но много силна базова наука. От 4 до 7 клас – много силни математика, български, химия, биология, основните науки. След 7 клас трябва този човек да може да оцелява сам.

Висшето образование не е нужно да е за всеки. То обаче е критерий във всичките му степени – бакалавър, магистър, доктор, че този човек се стреми към съвършенство. Трябва да дадем шанс на всички – т.е. отворена фуния всеки да може да влезе, но излизането да става със сито. Постигаш, постигаш, и то не чрез нашия метод на оценяване, а с външно оценяване.

Ръководителят трябва да се избира не по някакви съображения, а трябва да има ниво. Минимално ниво магистър, да има философия на живот, да знае как се развива животът, да познава себе си и да е готов да е спазва ценностната система, да спазва и да му е познат законът“, смята проф. Красимир Ениманев