Имам мечти да се кача на олимпийския ринг, но трябва да кача килограми, призна европейската шампионка по бокс 

Представяме ви интервю със Севда Асенова, европейска шампионка по бокс в категория до 48 кг за 2022-а година и световна бронзова медалистка от тазгодишния шампионат на планетата, за предаването "Спортът във Фокус" на Радио "Фокус".

Поздравления за европейската титла, която ти спечели в категория до 48 кг на Европейското в Черна гора. Очакваше ли да се качиш на върха на Европа при най-леките при жените?

Да, очаквахме го, тъй като видяхме жребия и видях кои са при мене - моята конкуренция на 48 кг, те ми бяха познати. Аз с повечето съм играла и бях сигурна, че ще играя финал.

Разкажи ни за самото състезание, съперничките. Имаше ли някоя от най-тежките ти противнички, от която си губила преди?

Аз съм губила… Единствената, която ми е била по-тежка противничка, тъй като Стелуца Дуца, румънката – предполагам, че я знаете. Очаквах да се срещна с нея между полуфиналите и финалите, но за съжаление тя загуби от украинката до 48 кг – украинката беше някаква нова. Не съм я виждала никога, тя загуби от нея. И аз от там на 100% бях сигурна, че ще играя финал и ще стана първа. А пък другите конкурентки до 48 кг нямах никакви съмнения. Ирландката, с която играх полуфинал, тя беше много технична. За мен това беше супер приятно и много хубава среща направихме с ирландката. Може да се каже, че ирландката ми беше най-добрата на тая категория до 48 кг. Успях да я бия. Финалът с италианката Роберта Бонати, с нея имам вече може би четвърта среща. Аз бях я била 2017 г. в Италия, в Каша, на Европейския съюз, тя беше домакин. Финал играхме с нея. Така че не се притесних изобщо. И може да се каже, че очаквахме и туркинята до 48 кг Айше Чагърър, която стана световна шампионка в Турция, и с нея съм играла много пъти, нямам загуба и от нея. Всичко беше подредено както трябва ,оцени ми се труда тази година. Може да се каже, че най-успешната ми година беше тази.

Точно това щях да ти кажа – че тази година е най-успешната ти. Първи медал от Световно първенство - бронз на Шампионата на планетата в Истанбул, а сега и титла на Европейското, която е втора за теб след тази отпреди шест години в София. Имаш и титла на Европейския съюз, именно от Каша, Италия, през 2017 г., както ти каза. Какво е твоето мнение за настоящата ти форма и въобще кой е "виновен“ за тази ти форма?

За тази форма може да се каже, че – благодарности от сърце – е виновен личният ми треньор Павел Сяров, тъй като много пъти, когато не ми се е оценил труда, колко пъти съм си казвала – не, ще спра да тренирам, няма смисъл, винаги той е бил до мен. И съм му споделяла, и съм му казвала: "Павка, не мога!", той се е обръщал и ме е прегръщал и ми е казвал: "Ти, Севде, можеш още, моето момиче, в тебе има още хляб. Не се оставяй, на теб трудът ще ти се оцени все някога. Ти си талант“, вика. И не само да благодаря на Павел Сяров като треньор, искам да му благодаря и като приятел, защото каквито и проблеми да имам, каквото и да е било нужно, и да му звънна нощно време, никога не ми е отказал. И също искам да благодаря на Боксов клуб "Русе“, на Съби Събев, на целия екип на Боксов клуб "Русе“ и също на треньора Ангел Ангелов, защото те са хората, които бяха сигурни в мен и на Световното, и на Европейското.

Много хора биха казали, че на 37 години един спортист е в края на кариерата си, а ти опровергаваш в пълна степен това. На какво се дължи това дълголетие в спорта при теб?

Тъй като аз работя с желание, с желание тренирам. Защото ако човек няма желание, каквото и да било няма да постигне в този живот.

Не ти ли тежат тези години? На 37 години не е като да си примерно на 20 – в тренировките, във всичко, в състезанията?

Не, годините не ми тежат. Имам колежки, по-млади са от мен, минават от девойки на жени – не могат. Но това всичко се отдава явно на желание. Аз го казах преди малко – нямаш ли желание, не можеш да го постигнеш. Не е важно на колко години си, важно е на колко се чувстваш.

Добре, какво промени в този сезон в тренировките, за да стигнеш до тези отличия? За първи път имаш отличия от Световно първенство, сега вече и европейска титла.

Преди Световното тренирахме със Съби Събев. С него тренирахме нон стоп, нямах един почивен ден за Световното. Благодаря на Борислав Георгиев – не ми отказа да излезе с мен на ринга. Попитах го и му казах: Ще излезеш ли с мен като треньор на ъгъла? Той се обърна и каза: "За мен ще е чест да изляза на ринга със Севда Асенова“. Благодарих му и ми се получиха нещата с Борислав Георгиев. На един елитен спортист не му трябват много работи да му се казват на ринга, на мен ми трябва едно спокойствие. Аз, когато съм спокойна, на мен нещата ми се нареждат. Преди Европейското имахме турнир "Балкан“. Той ми звъни и вика: "Севде, има лагер, вземам те в лагера. Ще тренираш в "Локо“ (София), ще те настаним в един хотел и т.н.“ Викам – добре, бате Боби. Не му отказах, ходих на лагера. Имах достатъчно спаринг партньори в боксов клуб "Локомотив“ (София). След това имах едно състезание в Горна Оряховица, там ме взе с моята колежка, със Светлана. Там направихме спаринг за Европейското. И ходихме на Европейското, и си постигнахме целта с Борислав Георгиев.

Да разбирам, че ключовите промени през този сезон при теб са спокойствие и повече спаринг партньори – така ли?

Да, спокойствие, спаринг партньори.

Очакваш ли това ти представяне през тази година да ти донесе и място в десетката на анкетата "Спортист на годината“?

Да, очаквам го.

Каква е следващата ти цел?

На края на месеца, на 28-и ноември до 4 декември се очертава, имаме Купа "България“ в Ботевград, където ще участвам.

От няколко години си измъчвана от контузия. Сега как е положението?

По принцип контузиите продължават от 2016 г. След това получих една травма преди четвъртфиналите на Световното в ребрата - в полуфиналите с украинката. И взехме някакви мазила, намазахме го. Когато бяхме с Борислав Георгиев на лагер за Европейското се пазехме и благодарение на Господ изкарахме Европейското без контузия.

Добре, да те върна пак към Европейското. Отборът ни при жените завърши на престижното трето място в Европа. Как оценяваш представянето на твоите съотборнички и изненада ли те приятно някоя от тях с постигнатото на шампионата на Стария континент?

Очаквах от всички това, което те постигнаха, тъй като Венелина Поптолева до 52 кг, тя е световна шампионка за девойки, както знаете... Станимира Петрова, Габриела Димитрова. Единствената, която нямаше медал при жените, това беше Златислава Чуканова, но аз изключително съм доволна от колежките ми, тъй като те направиха всичко възможно, без да се колебаят горе на ринга.

До Олимпийските игри в Париж има по-малко от две години. Предполагам гледаш към участие там?

Мислим го в момента.

Колебаеш се за участие ли?

Да, колебая се, тъй като има време за Олимпийските игри. Нека да гледаме догодина програмата, да видим догодина състоянието.

Да, но това не е ли състезанието, за което мечтае всеки един спортист?

То всеки един мечтае за Олимпиадата, но при мен, аз трябва да кача килограми. Това е при мен може би проблемът. Ако успея да ги кача, може би. Но искам наистина да играя. Много зависи от мен дали ще успея да ги кача, защото аз играя на 48 кг, обаче аз не съм 48.

Олимпийската категория до колко килограма е?

До 50.

Да разбирам, че качването на килограмите са в основата на това колебание дали ще можеш да участваш, така ли?

Да, да, по принцип имам желание да участвам. Имам мечти да се кача на олимпийския ринг.

Предполагам, че и това, че все пак на последните Олимпийски игри България записа най-доброто си участие при жените на олимпийски форум – титла на Стойка Петрова, не мислиш ли, че ти можеш да повториш успеха?

Щом треньорите ми искат да участвам на Олимпиадата, щом те са сигурни, трябва и аз да съм сигурна.

Имаш ли за финал нещо да кажеш на нашите слушатели?

Обичам България, защото съм българка. И се качих на стълбичката и слушах Химна на България с драго сърце.

Страхотен завършек на това интервю. Пожелаваме ти още много успехи, още много успехи да чуеш Български химн и здраве!

Благодаря ви. Беше ми приятно.