Въпрос на дни е да предложим сериозни промени в законодателството, касаещи децата.

Това каза в предаването „Неделя 150“ на БНР Славчо Атанасов – председател на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта. Той посочи, че работна група от експерти е създадена с цел да изработи краткосрочни и дългосрочни мерки.

Въпрос на дни е тези законодателни мерки да бъдат окомплектовани. Скоро ще поканя представителите на тази работна група за последно да огледаме тези промени. Петте политически сили, без да се делим, да ги внасяме в парламента и да ги приемаме. Става въпрос за мерки, които касаят и българското семейство, тъй като не само в училището се ражда агресията. Българският учител е абсолютно безсилен, ако няма помощта на семейството. Конкретни мерки вече са предприети. Най-вече това, което ме радва, е, че най-после политиците узряха, че ние всъщност режем клона, на който седим.

Славчо Атансов уточни, че става въпрос за близо 20 закона, които трябва да бъдат променени. Той посочи някои от тях:

В семейния кодекс – налагане на т.нар. медиация. Нашата идея е медиацията да стане задължителен момент преди едно бракоразводно дело да влезе в съдебна зала, защото много често детето бива използвано от единия или другия родител като оръжие и му се нанасят жестоки травми. Идеята е да бъде запазен съответния брак. На второ място – виждаме споделена родителска отговорност и споделено упражняване на родителските права.

И Министерството на правосъдието готви изцяло промяна на Закон за противообществените прояви на непълнолетни и малолетни, посочи Атанасов и добави, че този закон не е променян от 1958 г.

Дани Колева – програмен директор „Превенция на насилието“ в Националната мрежа за децата, апелира освен конкретните предложения за законодателни промени, да се види и прилагането им. Според нея големият проблем е, че нещата не се прилагат ефективно.

Освен законодателните промени, на нас ни трябва системна и целенасочена работа, свързана със специализация на професионалистите, обучения, изисквания за това какви да са те. За да има промяна, освен законодателните промени, на нас ни трябва ясен план с ресурси. Приоритетите трябва да бъдат ясни и дългосрочни и да се работи систематично.

Колева подчерта, че според официалните данни няма увеличение на насилието, свързано с деца, а точно обратното:

Ако 2015 г., 2016 г. е имало над 3000 случая, които са подадени към социалните работници в отделите за закрила на детето, по тях се е работило и конкретни случаи са станали над 1000, за последната 2017 г. са подадени само 1282 сигнала, от които случаи са станали около 380. Това е много притеснително. Това показва, че системата не работи. И обществото ни е станало по-чувствително, но от другата страна ако погледнем – тази тема не ни е приоритет. Много често виждаме, че не се разбира какво е насилие, че не се знае как да се отговори адекватно на конкретни случаи, масово училищата, когато има проблеми, като че ли няма ясна процедура кой какво прави. За съжаление се вижда, че е невъзможно да подкрепят детето и семейството, а децата се местят в други класове, други училища. Проблемите са системни. Искаме ясна национална политика – орган, който да отговаря за това и да работи в координация с останалите.

Училищният психолог Иван Игов е категоричен, че насилието се премахва със закони и хора, които спазват и следят за спазването на тези закони:

Не вярвам, че на парче, поправките в 10-20 или 30 закона, могат да решат проблема, защото това отново не създава необходимата координация между отделните звена. Създаването на такъв общ закон трябва да разпредели не само правата и отговорностите, а да каже точно какво се случва с едно дете, попадайки и минавайки през различните институции. Скъсана е връзката между хилядите хора, които работят с деца, 

Игов подчерта, че идва едно съвсем различно поколение, което възрастните трябва да познават и трябва да създадат системата да се съхрани.

Насилието се предава. Хората не се раждат лоши. Въпросът е, че някой някъде ги учи, че това са начините, с които те могат да се справят в живота. Това се случва във всички общества, случвало се е във всички времена. Въпросът е, че интелигентните общества и тези, които наистина мислят за бъдещето си, създават работещи механизми за справяне. Те трябва да започнат от най-високите нива и да стигнат до онези, които работата им е да работят с деца – това е една голяма гилдия. Много от тях наистина чувстват работата си с деца като призвание, но за съжаление у нас те нямат нито опита, нито възможностите, нито средата, в която да упражняват тази своя професия. 

Славчо Атанасов посочи като проблем и многото деца в училищата, което създава повече рискове от насилие. Той обяви, че една от дългосрочните мерки е да се премине към едносменен режим на училищата, за да може децата да се ангажират в нещо полезно.