След оспорвана битка и Семира напусна „Игри на волята: България“. 

„Усещането да си навън е неописуемо. Да можеш да отидеш да си купиш спокойно, каквото ти се яде, да се изкъпеш нормално и да видиш близките си. В последната ми битка, когато чух условието, че отпадналия директно си тръгва, вътрешно се замислих дали това не е моят момент да напусна игрите. Не се чувствах добре психически и знаех, че няма да съм полезна за племето. Да кажем, че отпаднах нарочно. С някои от хората в племето не се разбирахме добре и нещата се развиваха в тази посока. Искаше ми се това да свърши“, споделя Семира, предава NOVA.

„Със „Светата Троица“, както ги наричахме, не се разбирахме от самото начало. Те се мислеха за най-добрите, за най-силните, за най-можещите. А в тези игри не се гледат само физическите качества. Трябва да си човек, да имаш отношение, да знаеш как да разговаряш с другите. Не само да нападаш и критикуваш. За мен най-голямата трудност беше, че не се разбирахме помежду си. А игрите не бяха толкова тежки, дори адреналинът, който дават, беше много приятен.“

„Най-трудният момент в игрите за мен беше след една битка в морето, когато получих тежка паник атака. Тогава Елена спря да играе, застана до мен и ме гушна. Защото никога преди не се бях чувствала така, както тогава. И след битката трудно се съвзех, защото паниките си продължаваха. Вторият труден момент беше на рождения ми ден, когато разбрах, че ще го отбележа на Дивата река, без близките ми хора.“

„Сега, когато гледам предаването ме е яд, че отпаднах, защото осъзнах, че съм могла да издържа и още. А и точно след етапа, в който отпаднах, се случват най-интересните неща. Когато племената се събират и хората отпадат по-често.“

„Семейството е на първо място за мен. След това са най-близките ми приятелки и човекът, който е до мен в момента. Много ми липсваха и нямах търпение да ги видя. Най-тежката ми битка в живота е да се справям самичка – това, че с баща ми сме скарани от две години… Не е лесно да знаеш, че се чува с брат ти и сестра ти, а с теб – не. Конфликтът ни се получи, защото аз не обичам да си мълча, когато нещо не е наред. Не съм израснала с него, но винаги се е опитвал да ме контролира. А реално е изоставил мама, докато е била бременна с мен. Липсва ми бащата, но такива неща те изграждат като характер и те учат да си силен. Не е лесно да израснеш в разбито семейство и да се оправяш сам“, категорична е тя.

За предразсъдъците в детството на Семира, заради това, че е половин иракчанка, и какво е научила за себе си в „Игри на волята: България“, гледайте във видеото.