Земетресението от 30 декември край Самоков не беше особено силно, но е странно, коментира в ефира на „Здравей, България” по NOVA сеизмологът проф. Бойко Рангелов.

„Странно е по няколко причини, имам аргументи за това. Първо става на място където е странно да става. Това е най-устойчивата част на България. Едни от най-старите скали на територията на страната. Наричат се южнобългарски гранитоиди. Много здрави скали”, подчерта Рангелов.

„Другата странност е, че интензитетът, тоест усещането за този трус, би трябвало на разстоянията, за които говорим, да е малко по-силен. Но за сметка на това е усетено на много голяма площ, което не е нормално за земетресение с такава сила и с такава дълбочина”, посочи ученият.

„Другото странно нещо са тези звуци, за които казват хората – всички са чули тътен”, отчете Рангелов.

Той добави, че в същия район от началото на декември има сеизмична активност и няколко по-слаби труса с магнитуд 2-2,5.

„Разположени в една линия малко по-на юг. Като че ли активността мигрира на север. При това от по-дълбоките към по-плитките слоеве на земната кора”, заяви Рангелов.

Според него „може би трябва да сме спокойни”, защото в района няма разлом. Такъв има в района на Крупник – Кресна.

Сеизмологът посочи, че най-силното земетресение в континентална Европа е отчетно край Крупник през 1904 г.

По думите на Рангелов в случая с вчерашния трус с магнитуд 4,4 по Рихтер и дълбочина 1 километър, вероятно става въпрос за разместване на скални блокове, което няма как да повлияе на Кресненския разлом.

„Въпреки че 1904 г., вече са минали над 100 години. Колкото повече време минава, се натрупват напрежения”, посочи Рангелов.

Той добави и още един странен факт за вчерашното земетресение  – липсата на вторични трусове.

„Нормално е при земетресение с такъв магнитуд да има последващи, по-слаби трусове”, подчерта ученият.

Той посочи, че българската сеизмологична служба разполага с една от най-съвършените мрежи за отчитане на сеизмична активност.

„Това, че от дълго време не е имало активизация на отделните огнища е факт. От 1928 г. насам не сме имали земетресение с магнитуд над 6 на територията на страната.”, заяви Рангелов.

„В момента разработваме една широка концепция за земетръсната безопасност на град София. По този повод се оказва, че столицата, както и другите големи градове, като например Пловдив, Варна и Русе, се намират в доста лоши грунтови условия – дори едни по-слаби трусове биха имали значителни ефекти върху построеното”, каза сеизмологът, но добави, че новите сгради по правилник трябва да издържат на трусове до 9-та степен.