България е в задънена улица: сега е моментът Радев да вземе нещата в свои ръце. Някои наблюдатели отдавна твърдим, че в ситуации като сегашната президентът трябва да има по-голяма роля от тази на конституционен чиновник

Коментар от Веселин Стойнев за Дойче Веле

Въпросът кой да вземе третия мандат и как той да се реализира успешно доведе до нови напрежения между т.нар. партии на промяната.

Какво точно се случва? Да подредим нещата.

Лидерката на „Изправи се, БГ! Ние идваме“ Мая Манолова предложи партиите, без ГЕРБ и ДПС, сами да се разберат за управлението, приоритетите му и персоналния състав на кабинет от експерти и сами да предложат на президента на коя от тях да даде третия мандат.

Корнелия Нинова веднага видя заплахата, че бившата ѝ съпартийка ще ѝ издърпа под краката мандата, който тя първа си заплю. И отказвайки БСП да участва в тези консултации, незнайно защо ги нарече „противоконституционни и неестествени“, понеже натрапвали на президента решение, на каквото само той има право по конституция. Не е ясно как партиите му го натрапват, щом той може и да не се съобрази с него и да връчи мандат на когото си пожелае. Нинова обаче иска тя да води тези консултации, след като получи третия мандат, а дотогава предлага на партиите да загряват за съгласие в консултации по актуализацията на бюджета.

„Демократична България“ излезе с призив „Има такъв народ“ да се върнат на масата за преговорите, но в същото време, опарена от поведението им при първия мандат, заложи на твърдо условие - подписване на коалиционно споразумение. А за да се гарантира участието на първата формация в правителството на третия мандат, съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов предложи тя да посочи премиера. Като подсказа, че е добре той да е някой като председателката на парламента Ива Митева. БСП не е предвидена в коалиционното споразумение на "Демократична България", защото избирателите на ДБ не могат да преглътнат „комунистите“, но е ясно, че без гласовете ѝ не може да се сформира мнозинство. Стоейки неравноправно отстрани, БСП ще бъде примамвана евентуално с включването в новия кабинет на двама леви служебни министри, чиито действия десните лидери публично хвалят - Янаки Стоилов и Бойко Рашков, като доказали се борци срещу Гешев, ГЕРБ и ДПС.

Но щом ДБ изключва БСП като мандатоносител и коалиционен партньор, няма как реципрочно сама да не бъде изключена за такъв от БСП. Затова говорители както от ДБ, така и от ИТН казват, че най-удачно е мандатоносител да бъде ИБНИ. Която е най-близка до ДБ, но и бивша най-близка до ИТН и БСП.

Нещата аха да се получат според старото популистко клише - да загърбим теснопартийните сметки и да намерим национално отговорно решение, както призова Мая Манолова. Но едва когато тези сметки излязат, има възможност такова решение да се получи като резултат - просто защото всеки се грижи първо за собствените си избиратели и за собствената си политическа кариера. Ако например в близките дни излязат данни от достоверна социологическа агенция, че електоратът на ИТН спада чувствително заради недоволството от пропиления мандат, тогава партията на Слави Трифонов ще седне да преговаря за кабинет.

Следващото в тефтера: дали БСП и ИБНИ не се плашат от по-слаб резултат на едни нови избори? Нинова няма как за трети път да опази главата си при пореден провал на БСП. А пред разноликата коалиция на Манолова стои заплахата да изпадне под 4-процентовата бариера, особено ако за следващия парламент наберат сили нови и стари ляво-патриотични популисти. Затова значи са „национално отговорни“ - не защото са алтруисти.

Освен запазване на идентичността (никога с комунистите), теснопартийният интерес на ДБ включва и този голям въпрос: кой ще е виновен, че пак се отива на избори. Най-яростните нападки на ИТН в 46-ия парламент бяха тъкмо срещу ДБ. Хората на Слави Трифонов неистово искаха да стоварят вината за проваления си мандат върху хората на Христо Иванов, като под масирана атака попаднаха и служебни министри. Ако третият мандат отиде у ДБ и той е неуспешен, има вероятност ИТН да подемат отново пропагандна офанзива, че ДБ проваля правителства - и така сами да се укрият като главен виновник за безплодието на този парламент. Затова ДБ иска правителство (за 6-8 месеца заради разнобойния парламент), но не със свой мандат.

Часът на Радев

При третото раздаване на картите очевидно всички имат по един коз и по няколко слаби карти. Затова патовата игра е предизвестена. Някои наблюдатели отдавна твърдим, че в ситуации като сегашната президентът може и трябва да има по-голяма роля от тази на конституционен чиновник. Най-малкото: конституцията не казва, че той трябва да провежда консултации с парламентарно представените партии поотделно. Бившият премиер Иван Костов дори отправи призив президентът Румен Радев да намери начин с легални политически средства да принуди партиите да се групират.

Впрочем, пред самия Радев не стоят сериозни теснопартийни сметки за уреждане, доколкото първата и третата политическа сила - ИТН и БСП, предварително обявиха подкрепата си за негов втори мандат. Вероятно и останалите биха се затруднили да издигнат претендент предвид високата му популярност - или биха участвали в състезанието само заради олимпийския принцип.

Сега е моментът държавният глава, залагайки авторитета си, ако трябва и публично, да събере под една формула формациите на промяната. От консултациите той познава добре приоритетите и червените линии на всяка една от тях и би могъл да начертае пред всички едно възможно управление, после да връчи третия мандат, а партиите да нанесат цветовете с четките си.