„Червената шапчица“ е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо във Франция и братя Грим в Германия.

В различни версии тази приказка е позната в устното народно творчество на редица европейски страни. Например във Франция селяните са я разказвали още от XI в., пише BIG5.

В един от най-кървавите си познати варианти тя дори е звучала по следния начин: Вълкът, след като влиза в къщата на бабата, я разкъсва и изяжда, като все пак оставя настрани едно парче и когато Червената шапчица пристига, той, преструвайки се на бабата, я кара да изяде това парче и да пие от виното (в действителност кръвта на бабата).

Приказката е публикувана за първи път през 1697 г. в сборник с приказки на Шарл Перо. Разказаният от Перо вариант също има трагичен край — в него Червената шапчица, която е най-красивата в селото, среща в гората вълка и подлъгана от него, наивно го упътва как да намери къщата на бабата. Вълкът изяжда възрастната жена като се скрива хитро от дърварите, работещи в съседната гора, след това причаква Червената шапчица и изяжда и нея.

Най-познатият днес вариант на приказката принадлежи на Братя Грим, публикуван през 1857 г. В него момиченцето пресича гората, носейки на баба си питка, бурканче масло и конфитюр, и среща вълка, който изяжда и нея, и баба ѝ. На помощ обаче им се притичва един ловец, който разпаря корема на вълка и ги изважда оттам живи и здрави.

Как обаче звучи тя в контекста на 21 век в България? Ето я модерната „Червена шапчица“:

"Червената шапчица живеела в урегулиран поземлен имот (УПИ), предназначен за жилищни нужди, находящ се в малко село, разположено в непосредствена близост до имоти, част от държавния горски фонд. От другата част на горските територии се намирал недвижимият имот на нейната роднина от втора степен по права линия.

В изпълнение на периодичното си задължение за издръжка и гледане, срещу което нейната баба й прехвърлила собствеността върху къщата, Червената шапчица се отправила към горските територии, с цел да престира* на баба си хранителни продукти, като спази уговореното местоизпълнение - в къщата на бабата.

Поради неизпълнение на задълженията на общината да поддържа и маркира общинските пътища, Червената шапчица била въведена в заблуждение и тръгнала по един пуст, третокласен път. Там срещнала Вълка - субект, притежаващ свидетелство за съдимост, дълго четири страници.

Той се опитал да я убеди да сключат договор за дарение, по силата на който Червената шапчица да му предостави безвъзмездно съдържанието на носената от нея кошница. Тъй като опитът му се оказал негоден, в съзнанието му се формирала умисъл към други престъпления.

Той се възползвал от незнанието и неосведомеността на Червената шапчица във връзка с пътната мрежа и кадастралната карта, и я насочил в неправилна посока. Същевременно стигнал първи до цитирания недвижим имот, собственост на бабата, и извършил умишлено убийство по особено жесток начин - чрез изяждане на жертвата.

Когато Червената шапчица пристигнала на местопрестъплението, субектът, след като осъществил състава на престъплението „измама", извършил второ убийство. В този момент се появил органът на власт и при превишаване на служебните си задължения изкормил престъпника.

С това свое действие той нарушил правото му на справедлив процес, както и още редица текстове от Конвенцията за защита правата на човека, и в крайна сметка държавата била осъдена от Съда в Страсбург."

*престация - правото на кредитора да иска осъществяване на дължимия резултат