ПОРЕДНИЯТ вариант на страшните приказки от братя Грим е ужасен. Истински хорър на живо. Ние го гледаме, но нашенските Хензел и Гретел, Митко и Лили от с. Вълчан дол, Смолянско, го живеят като ежедневие. Ще кажете, че този паралел не е точен. Много си е точен даже. Хензел и Гретел в оригинала са заведени от баща си в гората и оставени там на произвола на съдбата, защо? Защото семейството е бедно и не може да ги изхранва. Лили и Митко са изоставени в човешката джунгла, на добрите сърца човешки в училището, където учат. Баща им е на легло след няколко инсулта и се нуждае от смяна на тазобедрената става. Той даже в гората не може да ги заведе, ако сметне, че дивите животни ще са по-милостиви към децата от държавните мъже и жени. И вероятно ще е съвсем прав.

Лили и Митко са поредният случай, който ни разплаква, умилява и възмущава. Ще съберем дрешки, маратонки, тетрадки и консерви и... ще си измием ръцете. Дрешките на Лили и Митко ще окъсеят, маратонките ще започнат да им стискат, тетрадките ще бъдат изписани, а консервите - изядени. Нова благотворителна акция няма да има, защото ще се появи следващият ужас, хорър, трилър. С други герои. Защото Лили и Митко са върхът на айсберга. По една случайност техният случай стана достояние на половин България.

Колко още такива има, е неизвестно. Статистиката за бедните е само в проценти, там поименно не се работи. А всеки процент, всяка единичка е една човешка съдба. Страшна като тази на братчето и сестричето. Знам ви аргументите, минаха ми и на мен през главата, на всеки средноинтелигентен човек ще минат. Защо са допуснали тези баща и майка да се стигне до мизерията, сграбчила тях и децата им. Не ги съдя, просто питам. Семейството живее с някакви смешни пари от детските и социалните помощи. Обидни пари. Помагат съселяните, доколкото могат, защото районът е беден. И почти обезлюден. Защо е така обезлюден бе, джанъм? Директорката казва, че преди (кога преди, не питайте, ясно е) в училището са учили по над сто деца, сега са трийсетина с тенденция към закриване на учебното заведение.

То училища у нас се закриват непрекъснато, села се затриват, за хората - да не говорим. От жълтите павета, каза един добър мой познат, тези неща не се виждат.

Ако не сте разбрали, упреквам не жълтите павета, а стъпващите гордо по тях народни избраници. Хвърлям ръкавица на някоя от частните клиники - вземете го този болен човек, погрижете се, направете му едно дарение като му смените ставата. И тази майка, дето в лекарски кабинет не е стъпвала в живота си, а явно има заболяване, вземете я, прегледайте я, дайте акъл как да се лекува.

Една верига аптеки (няма продуктово позициониране!) толкоз ли не може да осигурява редовно необходимите медикаменти, бе? След като районът в Смолянско трайно и методично обезлюдява, не може да няма изоставени къщи, направете нещо, съселяни, съграждани на съселяните, местни управи и неместни бизнесмени, настанете семейството в прилично жилище, не че децата не са свикнали да си мият зъбките в училището. Няма начин да няма начин. С кампании не става. Така само запушваме пробойните до следващата вълна. Тоест преливаме от пусто в празно. За мен това е начинът - снемане на анамнеза и лекуване на миазмата. Обясних как може да стане.

Може някой да намери по-добро решение, смятам, че и моето върши работа. Ако от тези, които изброих, поне един реши да помогне наистина. Не за да го покажат по телевизора. И нека се разберем - една много голяма статистическа група от българското население е заведена (сетете се по волята на коя мащеха) насред тъмната страшна гора. И се лута из нея, а трохите за намиране на път към по-добро са изкълвани. Не питайте от кого. И ще ми разправяте, че приказките на братя Грим не били за деца!

Автор: Маргарита Петкова / 24 часа.