Американският вицепрезидент Майк Пенс посети Подгорица.

Неговата визита беше свързана както с провеждането на адриатическата среща на високо равнище, така и с влизането на Черна гора в НАТО.

На срещата на върха присъстваха и балканските лидери, но основната звезда бе американският вицепрезидент. Припомням, че заедно с Черна гора половината от бившите югорепублики са членки на НАТО (Словения, Хърватия и Черна гора), а втората половина (Босна и Херцеговина, Сърбия и Македония) или очакват членство, или засега не са определили позицията си.

Най-близо до приемане е Македония, особено след като на власт, преодолявайки сериозната криза, дойде премиерът Зоран Заев. Сърбия все още избира пътя си между изтока и запада, а Босна и Херцеговина поради вътрешни проблеми също така е далече от влизането в пакта. От стратегическа гледна точка, независимо от това, че всеки нов член е потенциално важен, НАТО все пак особено „бързаше“ да приеме Черна гора.

Нейното влизане имаше за НАТО критично значение, защото, приемайки Черна гора, НАТО затвори Адриатическо море и на практика си осигури абсолютно доминиране в този регион. Гърция, Албания, Черна гора, Хърватия и Италия – всички те са страни, с помощта на които НАТО си осигурява пълния контрол над Адриатическо море и влизането в него (единственият от оставащите „ненатовски“ обекти в Адриатика е пристанището Неум в Босна и Херцеговина). Черна гора беше последното липсващо звено. Само че то не беше придобито лесно от НАТО.

Независимо от това, че Черна гора има всичко на всичко 620 000 жители и около 2000 войници, страната има изключително важно геостратегическо положение. Ако някаква друга сила беше станала доминираща в Черна гора и я беше включила в своята, а не в натовската, сфера на влияние, то целият план на НАТО за контрола върху Адриатическо море би се провалил. Естествено е разбираемо коя би могла да бъде тази „втора“ сила: става дума за Русия. Опитвала ли се е Русия да предотврати влизането на Черна гора в НАТО?

Съдейки по всичко, да, и при това се е опирала на дълбоките разногласия, съществуващи в самата Черна гора. През миналата година бяха проведени няколко социологически допитвания, чиято цел беше да се разбере настроението на населението за влизането в пакта. Изясни се, че въпросът за членството в НАТО раздели Черна гора, а някои допитвания показаха колко са тези, които са против влизането в пакта. Етническият състав на населението на страната също изигра своята роля. Според последното преброяване на населението (2011 г.) тези от гражданите на страната, които се считат за черногорци, не са мнозинство (те са 45%). Около 29% се определят като сърби, а останалите са бошняци, мюсюлмани, албанци, македонци, хървати и т.н. Допитванията потвърждават и това, което беше възможно да се предположи: черногорците напълно подкрепяха членството в НАТО, докато сърбите бяха против.

Това може да бъде обяснено с явния страх, който внушава на черногорците голямата като размер Сърбия. Естествено, най-правилно от всичко беше да се предложи на гражданите на Черна гора да проведат референдум, но това не се случи, което само по себе си е много важно. Като правило референдум не се провежда тогава, когато не е ясно ще се стигне ли до желания резултат. Ще припомним, че в Хърватия референдум за влизането в НАТО също не се проведе, макар това да е изключително важен въпрос и е необходимо той да бъда зададен на обществеността.

Въпреки това по презумпция референдумът в Хърватия би завършил с положителен резултат. Ако влизането на Словения, а след това на Хърватия и Албания да беше почти формално, то влизането на Черна гора в НАТО беше съпроводено с много по-голямо напрежение. Защо? Защото причина за сблъсъците между САЩ и Русия все по-често стават Балканите. От този факт сега може да се възползва Македония за скорошно влизане в алианса Русия, която вижда, че САЩ все по-уверено се разполагат в съседство покрай нея, иска да разшири своето влияние в други региони – най-добре в тези, където американците не са все още толкова силни.

От тази гледна точка Черна гора беше идеалния вариант, само че ако се сметне за финал подписването на документа за влизането на Черна гора във военния съюз, победа този път удържаха САЩ, а Русия претърпя поражение. Още повече това не е краят на историята, а само краят на една глава за Адриатика и начало на продължението, чието място на действие ще бъде целият Балкански полуостров. И ако Русия реши, както и преди да се стреми към разширяване на своето влияние в този регион, то двата центъра, върху които тя ще се концентрира, ще са Белград и Баня Лука. Само че няма увереност за това доколко активно ще действа Русия.

Едни хора смятат, че тя ще се опита окончателно да впримчи Сърбия в своята сфера на влияние, и някои в Сърбия дори се надяват на това. Други предполагат, че Русия ще поддържа предишните си добри отношения с Белград и дори, ако Сърбия влезе в Европейския съюз тя ще може да разчита на дружба с Руската федерация. А една такава дружба би могла да изиграе по-голяма роля, защото всеки член на ЕС има право на вето върху решенията на съюза. С други думи, ако Сърбия вече беше станала член на Евросъюза, то можеше да е възможно тя да блокира антируските санкции, които ЕС въведе по отношение на Русия.

Ако ситуацията бъде оценявана реалистично, то в подобно обкръжение на Русия едва ли би й се удало да предприеме каквито и да било сериозни действия. Ако Сърбия би направила избор за пътя си, който кардинално се различава от избора на нейните съседи в региона, тя би се оказала в трудно положение. Русия трудно би могла да компенсира негативните последствия за нея от такъв избор, да не говорим за възможните заплахи. През последните години Сърбия действително почувства какво значи да поддържа добри отношения с Русия.

За тези политически течения, които искат максимална конфронтация с Русия, Балканите вече се превърнаха в бойно поле, на което трябва да се борят с руското влияние. Един от представителите на тези течения е, разбира се, американският вицепрезидент Майк Пенс, който в Подгорица заяви, че Русия иска да „дестабилизира“ Западните Балкани и да ги отдели от Запада, показвайки им „тяхното място“. Става дума за това, че черногорските власти обвиниха „руски шпиони“ в опит да организират държавен преврат, чиято цел беше да се попречи на влизането на Черна гора в НАТО. Наистина ли беше така? Трудно е да се каже.

Някои смятат, че определени опити са били предприемани от местни сили, които са настроени против НАТО, а Москва не е имала с тях никакви отношения. От друга страна нейната съпричастност не бива да се отхвърля, тъй като факт е, че на Русия не й се нрави влизането на Черна гора в НАТО. Или е възможно работата да е в това, че руснаците са инвестирали прекалено много в черногорски недвижими имоти, а сега тя се оказва на „територията на НАТО“.

Макар че руски богаташи не се смущават от това: достатъчно е да се погледне колко те са закупили в Лондон и в други „натовски градове“. Каквото и да е било руското влияние на Балканите, за хора като американския вицепрезидент то е голямо и опасно. „Както ви е известно, Русия продължава да се стреми към насилствена промяна на държавните граници, и тук, на Западните Балкани, Русия се е опитвала да дестабилизира региона, подкопавайки вашите демокрации и да ви отдели едни от други и с останалата част от Европа“, каза Пенс в своята реч, която лидерите на Балканите се вслушаха с внимание.

„Ние твърдо сме убедени, че бъдещето на Западните Балкани е на Запад. Ние ви уверяваме, че САЩ са заинтересовани от изграждането на отношения, които укрепват връзките между тези страни, европейската общност и САЩ“, каза Пенс, подчертавайки, че решителността на Черна гора да влезе в НАТО, въпреки руския натиск, е „пример за целия свят“. Пенс пристигна в Подгорица от Грузия, кавказка държава, която води през 2008 г. кратка война с Русия, а преди Грузия посети Естония. Там той също потвърди, че Прибалтика може да разчита, че САЩ ще ги защитят от „руска агресия“.

С други думи антируският американски политически елит не получи Хилари Клинтън, но за сметка на това получи Майк Пенс, който прави всичко за него. През цялото това време Тръмп седи в белия дом и „мъдро премълчава“, когато става дума за Русия, Западните Балкани и подобни трудни въпроси. Пенс продължава това, което би продължила Хилари Клинтън. Битката за Адриатика приключи и сега се разгръща борбата за целия Балкански полуостров, защото някакви си „неопределени“ територии за САЩ – са пълна глупост.

Но навярно преди десет години и Русия тук е била почти партньор. Тогава как САЩ се готвят да разпрострат влиянието си върху целия регион? Да погледнем, макар че ни е ясно, за какви места става дума: Босна и Херцеговина, Сърбия и Македония. За балканските лидери това беше възможност да се срещнат с американския вицепрезидент, който е така загрижен за съдбата на Западните Балкани, и който приключи своята реч пред събралите се с думите: „Благодаря ви. Бог да ви благослови. Бог да благослови вашите народи и Съединените американски щати.“ По време на срещата с Пенс премиерът на Сърбия Ана Бърнабич казала, че диалогът между САЩ и Сърбия, който беше започнат от президента Александър Вучич, срещайки се с Пенс в Белия дом, продължава „много добре“.

На Хърватия, вероятно, не й е харесал фактът, че, по думите на Пенс, на Черна гора принадлежи „ролята на лидер за поддържане на стабилността и сигурността в региона на Западните Балкани“. С други думи, изглежда, че Пенс предаде на Черна гора щафетната палка на „лидер на региона“, която преди това САЩ бяха „връчили“ на Хърватия и въобще на всички нови политически елити, идващи на власт.

В края на краищата говорим за Балканите, където сега с бързи темпове се натрупват големи сили. Говорим за Балканите, които не толкова отдавна „откъсваха“ територии от различни ъгълчета на земята, превръщайки ги в членове на Движението на необвързаните. Е, какво пък, сега настъпиха нови времена, за чието идване в голяма степен допринесоха самите балканци.

Автор: Д. Марянович, Advance, Хърватия