В последно време ставаме свидетели на едно много страшно явление – самоизбиването на един народ.

Самоизбиването започна да набира скорост със страшни темпове.

Дори войните през годините не са взели толкова жертви, колкото ние сами започнахме да правим сега.

Майките изпращат децата си на училище, а ги прибират в ковчези.

Бащите купуват скъпи телефони на децата си, а те правят с тях селфита, които помагат на патолози да ги разпознаят в някоя морга.

По пътищата се движат не шофьори, а масови убийци…

Има дори и такива, които нощем заспиват с труп на леглото до себе си.

Заглавията на тези новини, които са написани само за 3 дни, ме карат да се замисля – какво ни се случи?

Колко са болни хората, за да започнат това самоизбиване?

Защо не можем да живеем…нормално?

Цитирам:

1.Десетокласничка скочи от шестия етаж в Стара Загора

2.Шофьор посече с брадва друг водач пред хипермаркет в Хасково

3.14 годишно момче издъхна след сбиване в клас

4.Дрогиран и без книжка уби трима, избяга в чужбина

5.Агресия в училище: Дете на 7 години е пребито жестоко

6.15-годишна ученичка от Испанската гимназия загина нелепо в София

7. Пияна българка сгази семейство в Италия, докато си прави селфи

До тук спирам да пиша. Спирам и да се чудя, защото започва наистина да ми се гади...

А можехме да сме нормални хора в нормална държава.

Но за целта трябва да спрем с апатията. И с безразличието към факта, че просто изчезваме. Сами си го направихме така.

Жулияна Стоянова, Lentata