Млади хора на възраст между 18 и 30 години, от които 65 % са мъже, а останалите 35 % са жени, най-често се явяват на тестовете за определяне на коефициента на интелигентност IQ в тестовете на МЕНСА-България.

Такъв се проведе през уикенда в Русе, където обаче едва десетина души се престрашиха да се пробват да станат част от световната организация на хората с висок IQ, информира Русе Медиа.

„Не знам защо в българското общество се смята, че човек, за да даде добър резултат на теста на МЕНСА, трябва да е математик. Не, имаме много членове на организацията, които са филолози, както и от други отрасли. Не е задължително да има математическо мислене, а най-вече логика, която съществува във абсолютно всеки един аспект на обществото.

Ниският резултат за един човек не означава, че е глупав, а че неговата бързина на процесора не е достатъчно бърза спрямо другите в обществото. Но ако този човек примерно е занаятчия и той си е изучил до основни детайли своя занаят и се занимава само с него, то ниският резултат за него не е проблем“, казва зам.-председателят на МЕНСА-България Христо Радков.

Тестът, с който се определя коефициентът на интелигентност, е разработен от МЕНСА Интернешънъл и се използва в около 70 процента от националните организации. Останалите 30 на сто са разработили свой собствен тест.„Ние в МЕНСА-България също можем да разработим, но проблемът идва в калибровката.

За да бъде правилно калибриран един тест, той трябва да се пробва върху 10 000 човека, за които се знае какъв е коефициентът им. А ние в България даже нямаме 10 000 човека, които да са се явили изобщо на нашия тест, камо ли да имаме 10 000 човека, с които да разполагаме, за да проверим за единица време колко верни отговори ще дадат на единица тест“, казва още Радков.

Според него не е необходима предварителна подготовка или решаване на подобни тестове, за да се яви човек на проверка за IQ . Важна е единствена концентрацията в момента на решаването, затова е важно да отидеш на теста добре отпочинал.

„Според нас този тест мери изключително точно. Правили сме много експерименти с хора, които са се явявали отдавна и които се явяват сега. Резултатът, който постигат, е абсолютно същият. Стигали сме до 24 години разлика между две явявания“, обяснява Христо Радков.

За него е странно, че на шести поредни избори нито един кандидат за участие във властта не приема поканата на МЕНСА да се яви на тест и да покаже своите личностни качества. „Когато един човек иска да получи вота на суверена, той по някакъв начин трябва да покаже, че го заслужава. Казва се какво семейно положение има, колко деца, какво е завършил, това е прекрасно, но когато един кандидат за властта не покаже по някакъв ясен начин, че той има възможност да се справи, да реши проблемите на обществото, то тогава как иска да получи нашия вот“, коментира Христо Радков.

От няколко месеца част от членовете на МЕНСА-България са се заели да изготвят стратегия за развитието на страната. „МЕНСА са двата процента най-горе в обществото, но все пак сме част от 100-те процента българи. Когато слушаме, че България е най-бедната в ЕС, българинът живее най-зле, на нас това не ни е приятно и затова ние, най-умните в това общество, сме се наели със задачата в тази група да разпишем подробна стратегия за България в следващите 30 години според регионите и техните нужди, след което ще бъде предоставена на управляващите, които да са те“, каза още зам.-председателят на МЕНСА България.