Съдия се държал весело, дори фриволно, завалял думи и се подсмихвал по време на дело за изнасилване

Не можел да артикулира изречения, повтарял едно и също, а на финала прочел присъда преди да са приключили съдебното следствие и пледоариите на страните. Заради поведението му в зала Съдийската колегията на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) го наказа със „забележка“, а тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди наказанието, информира lex.bg

Случаят е от есента на 2019 г. На 10 октомври Александър Станчев от районния съд в Русе имал две насрочени дела – едно за пътно престъпление и едно за изнасилване (чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК).

По време на заседанията обаче съдията се държал странно. Употребявал думи, изрази, невербални форми на изразяване като смях, подсмихване, необясними, нетипични и правещи впечатление жестове с ръце и тяло, не могъл правилно да артикулира често употребявани думи и изрази и имал затруднения при изговарянето им, става ясно от решението на ВАС.

По време на „пътното“ дело Александър Станчев не можел да прочете номера на делото, нито наказанието, за което е постигнато споразумение, като на финала казал само, че наказанието е лишаване от правоуправление, което не било така.

При процеса за изнасилването, съдията не отговорил на искането на страните делото да се гледа при закрити врати, при разпита на майката на подсъдимия се затруднил да ѝ разясни правата, като в крайна сметка заявил: „Нали сте във фактическо съжителство със сина си”. На друг свидетел не разяснил правата, при разпита си човекът казал „отправиха се“, а съдията повторил „справиха се“. Магистратът не предупредил вещите лица за наказателната отговорност и многократно задавал едни и същи въпроси.

Наблюдаващият прокурор Людмила Дончева уведомила ръководителя на РП-Русе Яна Илиева за поведението на съдията, а тя подала сигнал до етичната комисия към окръжния съд в града.

Алкохол или лекарство

Междувременно и председателят на районния съд Пламен Ченджиев научил за случая и още същия ден разговарял с Александър Станчев. Ченджиев се усъмнил, че магистратът е употребил алкохол. Съдията отрекъл и тогава шефът на съда му предложил в 13.30 ч. да даде проба с техническо средства и едва след това отново да влезе в зала. Станчев отказал да се тества, но не продължил и с разглеждането на делата, а си взел болничен и напуснал сградата.

Етичната комисия към ОС-Русе извършила подробна проверка, като разпитала Пламен Ченджиев, наблюдаващия прокурор и районния прокурор на Русе, съдебния секретар, адвоката на подсъдимия, съдебните заседатели, съдия Милен Петров, който делял кабинет с Александър Станчев, служители от съдебната охрана и др. Членовете на комисията се запознали с протоколите от заседанията по двете дела, прослушали аудиозаписите от тях, изслушали и самия Александър Станчев.

Комисията безспорно установила, че съдията е имал неадекватно поведение, от записите се убедила, че е имало негови смущаващи изявления, но не могла да прецени дали това се дължи на употребата на алкохол. Тя обаче приела обясненията на шефа на съда Пламен Ченджиев, според когото колегата му е пил. „Фактът, че съдия Станчев не е продължил заседанието си в следобедните часове, не се е съгласил да даде тази проба, а си е взел болнични, комисията е преценила като аргумент, че съдия Станчев е бил употребил именно алкохол и не е искал това да стане публично достояние, считайки, че така този непристоен случай ще бъде приключен“, се посочва в решението на ВАС.

Александър Станчев на свой ред заявил, че здравословното му състояние не било добро и вероятно това се дължало на приетото от него лекарство „Кетонал“ сутринта в деня на заседанието. Страничните ефекти на този медикамент били сънливост, нервност, нарушена ориентация и реч, главоболие, обща слабост, умора, световъртеж и др. Съдията не споделил с колегите си, че има проблеми със здравето, а просто си е взел болничен за два дни.

Опит за излизане от ситуацията

Според етичната комисия обаче обясненията на съдията не били убедителни и противоречали на останалите доказателства. Освен това нямало данни, че той е приел въпросното лекарство. Това е така, защото диагнозата, която му е била поставена в болничния лист, била „вирусна инфекция, неуточнена“, а изписаните медикаменти не позволявали да се заключи, че ще окажат такова въздействие върху Станчев. Нещо повече – лекарствата били изписани след съдебните заседания, по време на които се е държал странно.

Затова проверяващите възприемат тезата на шефа на РС-Русе, че поведението на съдията е вследствие на употреба на алкохол, а обясненията му са опит да излезе от ситуацията, да неглижира случилото се и все пак да обясни по някакъв начин държането си. Изводът на комисията е, че поведението на Станчев пред множество страни и други хора в залата, е било крайно недопустимо и уронващо не само неговия престиж и авторитет, но и този на съдебната система като цяло. Прието било, че поведението му е още по-укоримо, защото е проявено при разглеждане на дело за изнасилване.

На финала комисията единодушно решила, че Александър Станчев е нарушил етичния кодекс като по време на заседанията по двете дела не е бил пример за висок морал, нямал е безукорна репутация и е компрометирал честта на съдийската професия.

Въз основа на становището ѝ председателят на РС-Русе Пламен Ченджиев внесъл в Съдийската колегия предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Александър Станчев с искане да бъде наказан с понижаване в ранг за година.

На 15 декември м.г. СК на ВСС обаче му налага забележка, защото приема, че няма доказателства съдията да е употребил алкохол, няма и такива да е вземал „Кетонал“, но има достатъчно други данни за поведението му, което не съответства на принципите в етичния кодекс.

Весело и дори фриволно поведение

Станчев обжалва наложената му „забележка“ пред Върховния административен съд.

Но тричленният състав с председател Росен Василев и членове Сибила Симеонова (докладчик) и Юлия Тодорова отхвърля жалбата. Върховните съдии приемат за неоснователни твърденията на Станчев, че не е съобразено съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Това е така, казва ВАС, защото Съдийската колегия е приела, че поведението му в конкретния ден не се отличава с изключителна арогантност, дързост и е възприето от ограничен кръг хора. Освен това е отчетено, че действията са преустановени по волята на самия Станчев, макар да е станало след разговор с шефа на РС-Русе.

„В същото време, от съществено значение е преценено обстоятелството, че нарушението е извършено при упражняване на преките служебни задължения на съдията, изразяващи се в разглеждане на наказателно дело от общ характер, чийто предмет е изисквал делото да се разглежда при закрити врата.

Поведението на съдията е било възприето от другите участници в процеса като весело и дори фриволно.

Взето е предвид и цялостното поведение на съдия Станчев, и по-конкретно нежеланието от негова страна да оцени собственото си поведение и да прояви критичност към него. Като съществено обстоятелство е посочен и отказът на съдията да се подложи на проверка за употреба на алкохол, тъй като с подлагането на подобна проверка същият би могъл да опровергае създаденото впечатление в част от лицата, които са възприели поведението му като такова, повлияно от употреба на алкохол“, изтъква ВАС.

И допълва, че е изключително важно и обстоятелството, че преди шефът на съда да обърне внимание на Александър Станчев, че поведението му се дължи на употребата на алкохол и че ще влезе отново в зала само ако даде проба, не е имало никакви данни за влошено здравословно състояние. Магистратът не е споделил такова нещо нито пред членовете на състава, нито пред колегите си, нито пред секретаря.

„Доказателство за посещение при лекар представлява издадения на съдията на същата дата 10 октомври 2019 г., болничен лист за временна неработоспособност за два дни — до 11 октомври 2019 г., за който е безспорно, че е издаден след приключване на съдебното заседание по НОХД № 1387/2019 г. (делото за изнасилване – бел. ред.).Предвид горното, назначаването на съдебно-медицинска експертиза би било безпредметно, поради обстоятелството, че изследването на здравословното състояние на лицето към 10 октомври 2019 г. – датата, на която е проведено съответното заседание, няколко месеца след това при липса на писмени доказателства, изхождащи от съответните компетентни здравни органи относно здравословното състояние на съдията и употребата на този лекарствен препарат, не би довело до изясняване на релевантни към предмета на спора факти“, посочва ВАС.

Според съда в случая има нарушение на етичния кодекс – държането на Станчев е в противоречие с обществените очаквания за дължимо поведение на онези, които осъществяват една от основните ценности на демократичното общество – правосъдието. „Престижът на една институция е доброто име, което притежава тази институция, както и авторитетът, който тя има в обществото. Т. е. действието или бездействие, с което е нарушен Кодексът за етично поведение на българските магистрати, следва да е довело до уронване на доброто име и на авторитета на съдебната власт. В случая са налице данни, че поведението на магистрата в проведеното съдебно заседание, е станало достояние на определен кръг от хора извън съдебната система“, заключава ВАС.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред петчленен състав на съда.