ЕСПЧ обаче отхвърля оплакванията на магистрата за нарушено право на справедлив процес, заради това, че не е изслушана от ВСС и в първия дисциплинарен състав срещу нея не е имало съдия

Съдията от Софийския градски съд (СГС) Мирослава Тодорова осъди държавата в Страсбург. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че е нарушено правото ѝ на свободно изразяване на мнение. Освен това постанови, че спрямо нея е нарушен и чл. 18 от конвенцията, който забранява използването на законни процедури за постигането на паралегални цели. ЕСПЧ не присъжда обезщетение на Тодорова, тъй като тя самата не е искала такова, съобщи lex.bg.

Делото "Мирослава Тодорова" връща към събития отпреди 9 - 10 години. В онзи момент Тодорова е председател на Съюза на съдиите или член на ръководството. Организацията пише серия от критични становища срещу тогавашните премиер Бойко Борисов и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Самият Цветанов определя Тодорова като "най-големия ни критик". Тя заведе срещу него дело за клевета, след като той обяви, че тя покровителства организираната престъпност. Делото отиде в районния съд в Пловдив, който оневини Цветанов, като прие, че думите му са оценка и изразено мнение на гражданин. Процесът така и не започна на втора инстанция, тъй като Цветанов стана депутат и придоби имунитет. Тогава Тодорова заяви, че ще заведе дело пред съда в Страсбург, но няма да претендира обезщетение.

Малко преди тези събития Георги Колев е избран за председател на Върховния административен съд (ВАС) и постът на шеф на Софийския градски съд се овакантява. Висшият съдебен съвет избра за председател на СГС Владимира Янева. В медиите излизат публикации, че Янева е близка на Цветан Цветанов, ССБ пише становища срещу избора, а двама членове на ВСС - Галина Захарова и Капка Костова, подадоха оставки в знак на несъгласие. През 2015 г. срещу Янева започна наказателно дело за незаконни разрешения на специални разузнавателни средства и тя е отстранена от поста си, а вече не е и съдия, след като окончателно беше призната за виновна. Преди това за председател на Софийския апелативен съд е избран Веселин Пенгезов, а ССБ критикува и този избор.

На фона на подадените протестни оставки във ВСС Инспекторатът на ВСС прави проверка в Наказателното отделение на Софийския градски съд, където правораздава Тодорова. И установява, че тя е забавила написването на мотивите по 57 дела, някои от които с по три години и десет месеца и три години и пет месеца. През 2010 г. Тодорова е разгледала 261 дела и е приключила 212. Тя е получила за разглеждане 309 дела, а следващият по натовареност съдия е получил с 34 дела по-малко. Имало е съдии в отделението, които са получили между 40-100 дела. Проверката установява, че още трима наказателни съдии от СГС са със забавени дела. През 2011 г. ВСС образува дисциплинарно производство и в състава не влиза нито един съдия (Цони Цонев и Пенка Маринова са прокурори, а Стефан Петров - следовател). ВСС наказва Тодорова с намаляване на заплатата с 15% за две години, без да я изслуша. Наказанието е отменено от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), но петчленен състав го потвърждава. Последната инстанция приема, че правото на защита на Тодорова не е нарушено от това, че не е била изслушана от ВСС. Отхвърля и възражението, че дисциплинарният състав срещу съдия не може да е съставен само от прокурори и следователи. Впоследствие законът беше променен и изслушването от ВСС на подведения под дисциплинарна отговорност магистрат стана задължително, освен това съветът беше разделен на две колегии и вече прокурорите и следователите не решават за наказанията на съдиите и обратното.

През 2012 г. следва ново дисциплинарно производство срещу Тодорова. То е за забавянето на мотивите по две дела. На 12 юли 2012 г. ВСС взема решение за уволнението ѝ. Следват протести на съдии и граждани.

Тодорова обжалва и следва дълга съдебна сага. Първоначално уволнението ѝ беше потвърдено от ВАС, но петчленен състав на съда отмени наказанието като несъразмерно тежко. Той върна въпроса във ВСС. Впоследствие самият ВАС в тълкувателно решение 7/2015 г. определи практиката за връщане на дисциплинарката за ново произнасяне на наказващия орган след отмяна на наказанието за неправилна. Към онзи момент обаче тълкувателно решение няма и ВСС отново обсъжда казуса на Тодорова. Тогава съветът реши тя да бъде понижена в длъжност за две години. Тя отново обжалва, но съдът потвърди това наказание.

ЕСПЧ отхвърля оплакванията на Тодорова за нарушено право на справедлив процес, заради това, че не е изслушана от ВСС и в първия дисциплинарен състав срещу нея не е имало съдия.

"Това са обстоятелства, които по принцип могат да поставят под въпрос съответствието на тази процедура с чл. 6", заявява съдът в Страсбург. Но не приема, че е имало нарушение на правото на справедлив процес, тъй като решението на ВСС подлежи на последващ съдебен контрол.

"Въпреки че проверките, извършени от Инспекторатът към ВСС, не са били насочени само към жалбоподателката, а към всички съдии от Наказателното отделение на Софийския градски съд и са за спазването на процесуалните срокове, Съдът отбелязва няколко елемента, които оставят впечатление, че дисциплинарните процедури и санкциите, които са ѝ наложени, не са без връзка с нейната позиция на председател на ССБ", заявява съдът в Страсбург.

И първо изтъква изявлението на главния съдебен инспектор към онзи момент Анна Караиванова, че магистратите следва да развиват обществена активност само в извънработно време, защото данъкоплатецът не им плаща за проявите на "будна съвест".

Съдът в Страсбург посочва, че критичните възгледи, изразени от ССБ, изглежда са предизвикали реакция от ВСС и правителството. За реакцията на ВСС той цитира констатациите решение на ВАС, в което се посочва: "Съюзът на съдиите в България и други неправителствени организации (Български институт за правни инициативи, Български хелзинкски комитет и др.) чрез множество критични материали започват да упражняват натиск върху Висшия съдебен съвет като форма на граждански контрол върху неговата работа. За съжаление Висшият съдебен съвет възприема този граждански натиск едва ли не като обявена война, особено след отправен апел неговите членове да подадат оставки".

Освен това ЕСПЧ напомня и думите на Цветан Цветанов за Тодорова - дали тя служи на организираната престъпност.

"Съдът също така отбелязва, че ВСС е демонстрирал особена строгост към жалбоподателката, като ѝ е наложил най-тежката санкция - уволнение от съдебната система, която впоследствие е счетена за непропорционална от административния съд и отменена", пише в решението.

А ЕСЧП заявява: "В светлината на тези наблюдения и като взе предвид събитията като цяло и в тяхната взаимовръзка, Съдът счита, че има някои prima facie доказателства за съществуването на причинно-следствена връзка между упражняването от страна на жалбоподателя на нейната свобода на изразяване и дисциплинарните наказания, наложени от ВСС".

Съдът коментира специално качеството на Тодорова на председател и активист на Съюза на съдиите и позициите на организацията.

"Съдът счита, че позициите на жалбоподателката очевидно са били част от дебат по въпроси от общ интерес, в който тя участва в качеството си на председател на основното професионално сдружение на съдиите в страната. От това следва, че нейната свобода на изразяване трябва да се ползва с високо ниво на защита и че всяка намеса в упражняването на тази свобода трябва да бъде обект на строг контрол, който върви ръка за ръка с ограничена преценка от властите на ответната държава. Освен това в настоящия случай по делото няма нищо, което да индикира, че твърденията на жалбоподателката са били напълно лишени от фактическа основа или са излезли извън обхвата на приемливата строго професионална критика", пише в решението.