ВАС отмени наредбата за психологическата пригодност на служителите на МВР

Върховният административен съд (ВАС) отмени цялата наредба (с изключение на една алинея, виж по-долу), по която се определя психологическата пригодност на служителите на МВР (пълния текст на решението виж тук).

Наредба № 8121з-306 от 18 март 2021 г. за условията и реда за определяне на психологичната пригодност на държавните служители в Министерството на вътрешните работи беше оспорена от Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи и от полицая Владимир Алексиев.

Решението е на петчленен състав на ВАС и е окончателно, пише Lex.bg.

В него върховните съдии констатират, че наредбата е приета без обосновка за очакваните финансови резултати и необходимите средства за прилагането ѝ, както и без анализ на правото на Европейския съюз.

„Визираните в чл. 20 ЗНА изисквания също не са налице. Административната преписка не съдържа доказателства за предварителна оценка на въздействието. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че отсъствието на всички задължителни за мотивирането проекта на нормативен административен акт реквизити е съществен процесуален порок, налагащ отмяна на оспорената наредба на основание чл.146, т.3 АПК“, заявява петчленният състав на ВАС.

Краят на надлъгването

Решението на съда представлява интерес и защото върховните съдии сложиха край на надлъгването между МВР и служителите му, които оспорват незаконосъобразни наредби. Тактиката, която министерството, а и много други ведомства, прилагаха щом бъде оспорен издаден от тях подзаконов нормативен акт, беше да изчакват произнасянето на първата инстанция и веднага да изменят (в повечето случаи дори без промяна в смисъла) приетите от нея за незаконосъобразни разпоредби. И когато делото стигнеше до втората инстанция, тя го прекратяваше поради отпаднал предмет, тъй като оспорените разпоредби вече не съществуват – не и със съдържанието, което е атакувано.

Така обаче нямаше как да заживее ключовото изменение от 2019 г. в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с което беше регламентирана възможността за завеждане на искове за вреди от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Причината – оспорените разпоредби не биваха обявени за незаконосъобразни. Т.е. отказът на съда да се произнесе за законосъобразността на вече несъществуващата, но действала за определен период от време, разпоредба, препятстваше възможността на засегнатите от приложението ѝ да търсят обезвреда.

Че съдилищата в България трябва да сложат край на практиката си да прекратяват делата срещу незаконосъобразни подзаконови нормативни актове само защото междувременно са изменени, указа Съдът на Европейския съюз (СЕС). Съдът в Люксембург посочи, че прекратяването на делото не може да се извършва автоматично, само на основание на настъпилата промяна в съдържанието на оспорените разпоредби, „без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид“.

„Батерия от инструменти“ или „набор от методики“

Когато синдикатът и полицай Алексиев оспориха в цялост Наредбата за условията и реда за определяне психологичната пригодност на държавните служители в МВР, министерството опита да приложи обичайната си тактика. Първо изчака да се произнесе първата инстанция – тричленен състав на ВАС.

Тя отмени само една разпоредба от наредбата – чл. 14, ал. 2, заради използвания в нея неясен израз „батерия от инструменти“, чрез които се извършва психологическото изследване на полицаите. Тогава МВР незабавно я промени, като замени „батерия от инструменти“ с вече ясния израз „набор от методики“.

Делото стигна до петчленен състав на ВАС и МВР поиска той да го прекрати по отношение на чл. 14, ал. 2, каквато беше досегашната практика.

Решение с 4:1, че изменението на разпоредбата не води до прекратяване на делото

Той обаче не прекрати автоматично производството по отношение на чл. 14, ал. 2 от наредбата, а потвърди, че редакцията ѝ преди измененията, правилно е била отменена като незаконосъобразна от първата инстанция. Така с окончателното решение на ВАС чл. 14, ал. 2 от наредбата е единствената разпоредба от нея, която формално не е отменена (все пак новото ѝ съдържание не е оспорено), но незаконосъобразността ѝ преди изменението ѝ е потвърдена с окончателен съдебен акт. Това ще даде възможност на претърпелите вреди и от нейното приложение полицаи да потърсят обезщетение по ЗОДОВ.

Този подход е възприет от четирима върховни съдии от петчленния състав – Светлозара Анчева (председател на състава), Кремена Хараланова, Димитър Първанов и Александър Митрев (докладчик), а колегата им Румяна Лилова е подписала решението с особено мнение по този въпрос (Тя изтъква, че нито една от страните не е заявила, че поддържа оспорване на разпоредбата нито в редакцията преди изменението ѝ, нито в последващата. И извлича от казаното от тях по време на едно заседание становища в подкрепа на тезата за липса на предмет. Затова според съдия Лилова решението на първата инстанция по отношение на чл. 14, ал. 2 от наредбата следва да бъде обезсилено).

Ето как се мотивира за подхода си мнозинството: „Доколкото обаче понастоящем е налице постановено Решение от 24.11.2022 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-289/2021 г., същото следва да бъде съобразено от настоящия състав. В цитираното решение е постановено, че принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което – когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред – се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. От горното следва еднозначният извод, че по отношение на жалбоподателите е налице правен интерес от разглеждане на поставения въпрос по същество от касационната инстанция, без оглед на настъпилото изменение в текста на атакуваната норма“.

А след това постановява: „Съдът, счита, че първоинстанционното съдебно решение в частта, с която се отхвърлят жалбите на Синдикална федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи и на В. Алексиев против Наредба № 8121з-306 от 18 март 2021 г. за условията и реда за определяне психологичната пригодност на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 26 от 30 март 2021 г., трябва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена процесната Наредба с изключение на чл. 14, ал.2 от Наредбата, който правилно е отменен като краен резултат, именно с оглед изложените съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението в останалата си част следва да бъде оставено в сила“.

Така Наредбата за психологическа пригодност на служителите на МВР е отменена изцяло, с изключение на чл. 14, ал. 2, а претърпелите вреди от нея полицаи могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от действието на всичките ѝ разпоредби.