Кристиян е в десети клас и още от малък се сблъсква с подигравките на някои от своите връстниците - и в клас, и в интернет. Той има еврейски произход и фамилия, която звучи по-различно от останалите

Миналата година печели наградата “Web Report”, която му носи популярност в онлайн пространството. “След като ме наградиха, имаше публикация за мен и за наградата, която съм спечелил. Под публикацията имаше около 20 - 30 коментара, които ме обвиняваха, че съм награден заради произхода си”, разказва Кристиян  пред Свободна Европа.

Онлайн тормозът не се случва само на него. Едно на всеки седем деца в България съобщава, че е било жертва на насилие в мрежата, показват данните от национално представително изследване на UNICEF, проведено наскоро.

“Опитвам се да не се фокусирам върху самата обида. Човекът отсреща не знае какъв съм, какви ценност имам и какво е моето положение”, казва Кристиян, който заедно с други ученици помага на UNICEF в подготовката на кампания за дигиталната грамотност.

Дигитална грамотност

Тази тема стана още по-актуална по време на пандемията, защото децата бяха принудени да учат дистанционно и да изкарват много повече време пред екраните.

“Тук не говорим за умението децата да използват технологии, говорим за много по-сложни процеси като това да се предпазват от онлайн тормоз, от кибератаки, онлайн измами, да различават фалшивата от достоверната информация”, казва Ивайло Спасов - директор Комуникация за социално развитие в UNICEF България.

Чрез обучения и мобилно приложение, което предстои да бъде разработено, организацията си поставя за цел да помогне на тийнейджърите да изградят умения, които да ги предпазят в интернет от слово на омразата, обиди и заплахи, които често от виртуалното пространство се пренасят и във физическия свят.

“Самите платформи много рядко премахват езика на омразата. Това е нещо, което трябва да се справим. За мен е голям проблем също и че в училище не ни учат на медийна грамотност, защото информацията, която четем, може много да ни влияе”, казва Кристиян.

Реч на омразата, "хейт" и "секстинг"

По данни на UNICEF 5 от всеки 10 деца в България казват, че онлайн попадат на неща, които ги притесняват или разстройват, независимо дали става дума за заплахи или слово на омразата - “хейт”, както младежите го наричат.

Статистиката на “Евростат” от 2019 и 2020 г. сочи, че 57% от децата между 16 и 19-годишна възраст оценяват своите дигитални умения като основни - много по-ниско от средното за ЕС - 82%. В дъното на тази класация под България е само Румъния.

Онлайн насилието не се различава много от насилието в училище, на улицата или у дома. Ивайло Спасов разказва, за специфична форма на насилие в интернет е това, което специалистите наричат “секстинг” (от sex и texting).

“Тийнейджърите разменят помежду си голи снимки и интимни моменти и го правят вероятно с добро намерение. В един момент, когато скъсат или единият иска да отмъсти на другия, тези снимки започват да се публикуват във фейсбук групи и всякакви форуми, в които те членуват”, казва Спасов.

Понякога това води жертва на подобно насилие до сериозни форми на депресия и опити за самоубийства, особени ако целият клас е станал свидетел на нелицеприятните снимки.

Какво ще има в приложението?

Организаторите на кампанията не са избрали 24 май и 1 юни случайно, за да дадат гласност на проблема. Те искат да попитат обществото дали просветата и грамотността в 21-ви век са същите понятия, каквито са били в 20 или 19 век.

“Нашият отговор е “не”. В 21-ви век грамотността е преди всичко дигитална и тя е по-сложен процес”, казва Спасов.

Ученици от различни училища активно участват в разработването на приложение с пет функционалности: кибератаки, онлайн насилие, фалшиви новини, неетични инциденти и пространство за идеи.

Целта е в апликацията да има и куиз, с който всеки сам да провери знанията си по тези въпроси. Борбата с дезинформацията е каузата и на десетокласника Кристиян, който иска да стане журналист.