Съединените щати са в шок от непредвидената от тях военна мощ на руснаците в Сирия.

Става дума не само за най-новите и изключително точни оръжия, но и за стила, за скоростта на военната операция и даже за медийния съпровод от Кремъл, които хвърлят открито предизвикателство на американците, както по отношение на целите на бомбардировките, така и по отношение на целите, които трябва да бъдат съхранени.

Вашингтон беше отстранен от операцията и като че ли получи следното съобщение: ние се заемаме с това и ще ви осведомим за резултатите.

Ето един детайл за изясняване на ситуацията: руснаците построиха в Сирия казарми, предназначени за хиляди войници и устроиха вечерни представления с участието на танцьори и комици, правят театрални постановки. На 15-ти този месец New York Times пусна много хубав текст за травматичния ефект, който има върху Америка войната на Путин в Сирия. Тази травма може да бъде сравнена с пускането на първия изкуствен спътник на Земята на 4 октомври 1957 г. Тогава Америка откри, че е бъркала във всичко: в училищното образование, във военната подготовка, в университетските курсове, в капиталовложенията…Тя се подложи на истинско аутодафе, което впоследствие даде резултат и й позволи да изпрати първия човек на Луната.

Сега става дума не за полет до Луната, а за вземане на решения – както дипломатически, така и разузнавателни. Сега не говорим за метално кълбо, чийто диаметър е 58 см., а за военна машина, която Владимир Путин успя внимателно да пусне в ход дори в това време, когато цените на нефта драматично падат.

Вследствие на това Обама кардинално смени курса и обяви, че сега дори не мисли за изтегляне на войските от Афганистан. Американските войници ще останат в района, за да съхранят баланса с руските сили. До този момент войските на Москва съществуваха в американското и европейското съзнание под знака на следното клише: милиони войници в износени униформи маршируват под съпровода на грохота и миризмата на оръжейна смазка от милиони тонове желязо. Днес, след намесата в Сирия, се оказахме пред лицето на една Русия, която излиза извън границите на старата империя, а това не се беше случвало от времето на Афганистан.

Изненадата с разгъването и неочаквано бързото планиране накара лидерите и анализаторите да стигнат до извода, че военната операция в Сирия е подготвяна в продължение на месеци. Всъщност руските въоръжени сили не за първи път провеждат неочаквани и впечатляващи акции: когато през 1945 г., Сталин реши да изгони японската армия от Манджурия, за да уравновеси ефекта от американската атомна бомбардировка, той се опираше на отлична армия, която преди това се сражаваше в Европа, и на промишленото производство на оръжия, което беше максимално развито. Огромни транспортни самолети доставяха на бойното поле дивизии и оръжия в невиждани мащаби. И от 800-хилядната японска армия не остана и следа. Разбира се, днес ситуацията е различна. Американските анализатори обаче отбелязват явния прогрес по отношение на руската намеса в Грузия през 2008 г. Там не всичко премина гладко. Путин загуби няколко самолета, пехотата също не беше на висота. Оттогава минаха седем години, а днес представата за руската армия е радикално променена. Гледаш тези войници по телевизията и те изглеждат като американци. Показват снимки на извършените от тях бомбардировки и се отнасят с американците като с кретени („В главите им има само бръмбари“, каза Путин). Униформите, корабите-торпедоносци, командните пунктове – всичко изглежда като на изложба и воюва по съответния начин.

Какво ще стане, когато американците се опомнят от шока? Вече обвиняват Пентагона, че е проспал данните за промените. ЦРУ също е под прицел, макар че американското разузнаване отдавна бие тревога, особено в Централна Европа. Историческият опит сочи, че американците  притежават един своеобразен автокоректив, който се включва всеки път, когато САЩ е трябвало да противодействат на бойното поле на превъзхождащи ги държави, като Германия и Япония. Слава Богу, днес не става дума за военни стълкновения между велики сили, а за това да се разбере  какво се случва – и да не се допускат грешки.

Източник: Il Giornale
Превод от италиански: Петър Волгин