Съветски марки автомобили, които не достигнаха до серийно производство. Или заради липса на средства за  финансиране, сложна вътрешна и международна обстановка, или заради прекалено модерен дизайн, несвойствен за по-изчистения бит на социализма. Произведени са единични бройки и не могат да се видят сред автомобилния поток по улиците. Това ги прави уникални,  истинско предизвикателство за автоманиаци и колекционери, в случай  че могат да ги открият.

ЗИС-Спорт (1938-39)

Спортен автомобил, произведен в един екземпляр в завода ЗИС в Москва. Създаден на шасито на  ЗИС-101. Моделът е собствена инициатива  на група млади инженери от експерименталния цех на завода. Опитният образец става възможен,  защото минава като „подарък за родината” през 1938 г.,  по случай 20-годишнината на Комсомола. Автомобилът получава одобрението на Сталин и Каганович.  Загубва се по време на войната, а след нея е направена негова реплика по намерените чертежи. Според изчисленията, автомобилът е можел да развие скорост до 180 км/ч.

Москвич-Г-2-405 (1956)

 Спортен автомобил със заден двигател. Характеристики: алуминиеви цилиндри, четири карбуратора, свалящ се волан, алуминиев корпус. Тегло – 720кг, скорост – 233 km / h. Автомобилът е поставил три скоростни рекорда в бившия съюз.

ВАЗ-2103 „Универсал“ (1976)

От този автомобил са произведени три броя. Дизайнът и параметрите са замислени по вкуса на потребителите зад граница, главно в Италия, но производството е преустановено. Причините не са известни. Вече е намерен  един от собствениците на тази кола. По-любопитното е, че любители автомеханици търсят многоракурсни снимки на автомобила, за да се опитат да го възпроизведат.

АЗЛК-2144 „Истра” (1988)

 От марката е произведен само един автомобил. Той се отличава с редица уникални решения- дуралуминиево тяло, две широки странични врати, които се отварят вертикално нагоре,  икономичен двигател за дизелово гориво, произведено на базата на рапично масло, прибори за нощно виждане с дисплей на предното стъкло,  уникална автоматична скоростна кутия .

Автомобилът се съхранява в известно време в завода  AZLK, но заради огромния интерес към него е преместен в Музея за ретро автомобили.   

МАЗ 2000 „Перестройка” (1988)

Един прототип на магистрален камион (ТИР), който обаче има много оригинална и различна конструкция. Отпред е разположена по-голямата част от механиката – двигател, скоростна кутия, системите за управление. Предимството на камиона е, че позволява замяна на части и корекция на дължината. Според конкретните нужди, може да бъде „пресглобен” от голям на среден, или малък тежкотоварен камион.

През есента на 1988 г., по време на автомобилното изложение в Париж, прототипът е високо оценен, но до серийно производство не се стига. Но френската фирма Renault успява да организира производството на подобни машини, които днес могат да се видят по всички точки на света.

Лада Самара „Сан Ремо” (1990)

В началото на 90-те години на 20. век интересът към тази тип коли в чужбина е голям, заради по-ниските цени, в сравнение с други марки. Колата отбелязва края на съветската автомобилна индустрия. След това вече започва да се употребява думата „руско” производство. Преходът обаче се оказва фатален и колата не стига да масово производство.

ВАЗ „X“ (1990)

Тази кола изглежда твърде футуристична и днес. По-късно е подобрена и предната част повдигната нагоре. Новият вариант носи името Lada X-Ray, но заради  прекалено скъпите екстри практически е непродаваема. 

 Lada C Concept (2007)

 Съвместна разработка  на „АвтоВАЗ“ и канадската компания Magna International. Концепцията  обединява  предимствата на вече съществуващи автомобили:  спирачките от BMW, седалките и мултимедийната система на  Volkswagen, волана на AUDI и собствен дизайн. Икономическата криза през 2009 г. замразява проекта и все още не е размразен.