Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия: Ние никога никого не сме нападали. Винаги са ни нападали нас. И винаги са си получавали заслуженото

Иво Инджев в неговия БЛОГ

В интервюто на руската посланичка Митрофанова за Нова телевизия вчера историята на отношенията между България и Русия отново беше изтъкната като главен инструмент на руското влияние у нас. Тъй като сме си причинили сами (?!) драмата да имаме за национален празник събитие от 19 век, което е сътворено от Русия, имаме всички основания да смятаме, че Митрофанова визира тъкмо този епизод от историята.

Само че историята на въпросните отношения започва много, много по далеч назад във вековете. Освен от пълната незаинтересованост на руската империя от съдбата на покорените от османците българи при водените близо дузина руско-турски войни преди 1877 г., тази стара история е маркирана от общо 17 руски войни срещу волжките българи и една срещу Дунавска България. Една, но каква! – води до унищожаването на България за повече от век и половина, разорена от руските орди на Светослав и попаднала под управлението на Византия.

Мисълта ми е, че щом ще гледаме към 19 век, защо да не надникнем към историята руските войни изобщо. Още повече, че тази история буквално започва със сблъсъци с българите. Данните са от руската Уикипедия. Може да не е много професионално от гледна точка на чистата историческа наука позоваването на Уикипедия, но тъй като тя със сигурност не е писана от “бандеровци” и прочее “русофоби”, а без съмнение е съставена от руснаци.

По отношение на волжките българи тази руска статистика не признава нито едно поражение за московците, допускайки най-много в няколко от войните нещо като равенство в резултата до развръзката с пълното геноцидно унищожаване на остатъците от Волжка България от Иван Грозни през 1552 година.

Ето в резюме, какво пише по тези въпроси в руската Уикипедия. Намесата ми в преразказа е минимална. Фактите, както се вижда от оригинала, са изцяло “сделани” в Русия.

1.Първата документирана война, определяна като руска, е походът на Дир и Асколд срещу Константинопол през 860 година. Това, което не пише в руската Уикипедия, е че двамата братя се опитали да преминат през българските земи, но били прогонени със сила. Първа руска война и първи сблъсък между българи и руси!

2.Седмата война на русите също е свързана с България – този път фатално, защото води до изчезването на България от картата за повече от 160 години, погълната от Византия с руска помощ. По руските стандарти войната се определя като “руско-византийска”. Започва като поход на подкупения от ромеите княз Светослав срещу царството на Петър. След като варваринът разорил ударената в гръб България и имал намерение да остане за дълго на Балканите, неговите ромейски спонсори го прогонили и пред 971 г. си присвоили българските земи чак до въстанието на Петър и Асен ( 1185-1187 г.). 

3.Деветата в класацията руска война е начало на серията от войни срещу волжките българи. Походът на княз Владимир Святославович през 985 г. завършва победно и с подписване на “вечен мир”. Той трае до 1120 година, когато срещу волжките българи тръгва Юрий Долгоруки, основателят на Москва, увековечен в това качество с паметник в днешната руска столица, както и на герба на Москва. Според руската Уикипедия не е ясно кой е победил в тази руско-българска война.

4.Веднага следва под номер 10 следващата руска война- също срещу волжките българи, явно най-големия враг на тогавашния “руския свят”. Под командването на Андрей Боголюбски са превзети и изгорени 4 български града. “Победа”, гласи руската хроника, поради което явно няма нов договор с българите за “вечен мир”.

5. И следващата война през 1171 г. ( 11-та брой от това руско военно летоброене) , е руски поход срещу волжките българи. Командващият Мстислав Андреевич, който предвождал грабителите на български селища ( така пише- нахлули и започнали да грабят българите ), избягал обратно, когато българите събрали войска и оказали съпротива. Резултатът в руските анали е определен като “неопределен”.  

6. Следващата ( 12-та на брой, т.е. половината от всички руски войни в онзи период)  е…срещу волжките българи. През 1183 Всеволод Голямото Гнездо година нахлува в земите на волжките българи, но резултатът отново бил “неопределен”.  

7. Следващият велик княз води следващата ( 15-та на брой ) война – отново срещу волжките Българи. Юрий Всеволодович този път рапортува с победа над българите, според руските сведения.

8. През 1376 година московците подновяват нападенията си срещу волжките българи, които вече са подчинени от Златната орда ( същата, която управлява Москва и московците близо два века). Дмитрий Московски подчинил Булгарския улус. Победа над българите, които вече са приели исляма.

9. През периода 1467-1469 година бушува война между Великото московско княжество и Казанското ханство. Руската хроника вече не споменава българските корени на Казан – град, който превъзхождал с каменната си осанка дървената Москва по онова време ( и не само в архитектурно отношение). Руските завоеватели постигнали в крайна сметка победа, която била най-голямата  “от дълго време” и ефектът от нея траел 9 години.

10. През 1478 година волжките българи, които руската хроника нарича вече татари ( та и до ден днешен ги нарича така ) се подлъгали по фалшивата новина, че московският княз Иван III е бил разгромен при опит да превземе Новгород ( много непокорен на московците град, дръзнал да търгува със Запада и да се самоуправлява дори) и избягал в Москва. Татарите, т.е. потомците на волжките българи, минали в контранастъпление и превзели град Вятка. Великият княз пратил наказателен поход срещу Казан. Не могъл да го превземе поради лошото пролетно време. Но победил, защото сключил договор с победените. Така пише.

12. Въпреки победата си, на руските войски им се наложило пак нападат Казан само 9 години по-късно – през 1487 г. Този път ( за пръв път) го превзели.

13. От краткото споменаване на тази серия от победи не става ясно защо Казан отново трябва да бъде побеждаван. След двегодишна военна кампания, определяна като поредната “руско-казанска война” ( въоръжете с търпение, има още няколко такива войни до окончателното смазване на Казан и наследството на волжките българи от Иван Грозни), московците постигат признанието на владетеля Мохамед Амин като техен васал, но отбелязват това не като победа, а като “неопределен” изход. Защото подчинението му било формално.Така пише.

14. Не е чудно при тази неопределеност, че се стигнало до нова война, този път тригодишна ( 1521- 1524 г.). Причината? Изгонили от Казан московската марионетка на престола Шах Али.

15. Седем години по-късно Москва пак воюва срещу Казан ( 1530-1531 г.) и успява да наложи на казанския трон новата своя марионетка Джан Али. Временно се възстановя московският протекторат над Казанското ханство. Отново победа над българите.

17. През 1535 година упоритите казанци, т.е. наследниците на волжките българи, свалят своя московски хан Джан Али и се започва предпоследната война на московците с тях, продължила с прекъсвания цели 17 години.

18. Развръзката: Иван Грозни напада за пореден и последен път ханството и унищожава до основи някогашната му блестяща столица Казан. Провъзгласява се за “цар на българите” ( за сведение на онези, които не вярват, че става дума за българи).  Някогашната Волжка България и нейната цветуща цивилизация са стъпкани геноцидно.

Забележете: всичките тези 18 войни са резултат от московски инвазии. Нито една от тях не е била водена от българите срещу Москва. Че и през Втората световна българите не отиват на Източния фронт, а се бият на финала под знамената на Червената армия. Дават десетки хиляди жертви, но с решаващия глас на Москва България е заклеймена на Парижката мирна конференция след войната като “победена”. Досущ в духа  на споменатите по-горе руски победи над българите. 

Именно московците системно са атакували Волжка България, докато накрая я унищожават. Сестринската Дунавска България поробват пряко през 1944 г. 

И срещу всичко това Митрофанова и нейните мутрофенове у нас искат да сложат на везните 3 март? Може, може, но 3 март натежава равностойно на историческия кантар само като за преклонени главици невежи.

Да сте чели нещо подобно в българските учебници по история? Да сте чували българската дипломация да се позовава някога на тези корени на “дружбата”?

Не сте. Но сте принудени да слушате и четете наглите твърдения на Лавров, че и на  днешния Владимир Грозни, според които Русия никога не била водила завоевателни войни. Ето защо реших да илюстрирам вековното руско “миролюбие” ( и то само в български контекст) като предистория на руско-турската война от 1877-1878 година.