Русия променя стратегията си спрямо България. Досега тя претърпя няколко едри провала и множество малки успехи на наша земя.

Провалите са най-вече свързани с големите енергийни проекти както и с опитите да се държи назидателно (ярък пример беше наглостта на руския патриарх).

В енергетиката Русия се опита да повтори удара си с Лукойл, но по една или друга причина не успя.

Успехите са свързани най-вече с типичната и много добре овладяна нискобюджетна хибридна агресия за създаване на бъркотия. Тук влизат множеството кибератаки, подкрепа за евтини, долнокачествени сайтове, бълващи примитивна пропаганда и фалшиви новини, проникване в партии от типа на Атака и купуване на отделни шумни аутсайдери, намеса в някои протести (шистовия газ и Истанбулската конвенция например), намеса в църквата, която за щастие у нас е слаба институция, и други подобни.

Целият този арсенал е тук и продължава да е активен.

Сега към него се включва и руският контингент с блясък на безспорна неполитическа стойност. Шах, балет, диригенти, опера, балет. Карпов е типичен пример. Той идва да играе шах с хората и между другото да каже, че НАТО е нахлуло в България и ние трябва да излезем оттам и да си извоюваме свободата. Той е само един от многото, чиято цел е да покажат колко сме близка, как се обичаме, как ни свързва класическата музика, шаха, операта и балета и как, е, излезте от НАТО, не се доверявайте на Европейския съюз, бъдете независими, но независими с нас, фамилията, върнете се в измисления православно славянски рай с уверени шахматни ходове под звуците на московската държавна филхармония и Чайковски.

Това не е конспиративна теория. Достатъчно е да си зададем въпроса колко струват тези пътувания, шахматни игри и концерти и кой плаща за тях. Плаща руския данъкоплатец, който не е по-богат от българския данъкоплатец.

Новата руска вълна разчита и на още едно оръжие – безкритичната любезност на повечето български журналисти.

Да интервюираш руски посланик или руски политик и да не го питаш за развитието на делото на Георги Марков, българските архиви, Скрипал, как Лукойл не формира печалба, Газпром и цените на руския газ, кибератаките, агресивните руски телевизионни предавания, които препоръчват Русия да въоръжава Македония и Сърбия, твърденията на руски политици как щели да изкупят България и безкрайно много други скандални и престъпни прояви, не е журналистика, а съучастие в агресивното поведение на една чужда страна, която няма никаква работа на Балканите.

Автор: Юлиан Попов