Ремонтът на русенския арест за повече от 40 600 лева, с който Министерството на правосъдието се похвали преди 5 години, изглежда далеч не е достатъчен, за да покрие изискванията за „човешки и достойни условия“

И въпреки направените подобрения, осигуряването на тоалетна и мивка във всяка килия и приближаване на обстановката до приетите и подписани и от България международни конвенции норми, задържани продължават да получават обезщетения заради условията, в които са принудително настанени. Безспорно размерът на присъдените им пари е по-скоро символичен, но все още становището на не един или два съдебни състава е, че арестантите продължават да търпят неправомерно негативи по отношение на физическото и психическото си здраве, пише вестник "Утро". 

Пример за това са решения по две дела на Административния съд от последните дни, в които магистратите отчитат проблемите в ареста.

В единия от случаите задържан в периода февруари-юли 2018 година твърди, че и в трите килии, в които е престоявал, е бил подложен на мрак и задух. Нямало достатъчно осветление, не се проветрявало, нямало и възможност за разтъпкване на открито. Отделно тоалетната не била разделена с врата или подходяща преграда за прикриване, а и без това разклатеното му психическо здраве се влошило още повече заради неадекватно лечение. Заради това поиска да бъде обезщетен с 10 000 лева, но на този етап съдът му присъди едва 450 лева.

„Правото на престой на открито на задържаните е изрично уредено в закона, а особената му важност се подчертава в препоръка на Комитета на министрите при Съвета на Европа относно Европейските правила за затворите, в която се казва, че на всички затворници без изключение трябва да се предлага възможност за престой на открито всеки ден. Също така, безусловно, местата за престой на открито трябва да бъдат достатъчно просторни“, казва в мотивите си съдът. И посочва, че в русенския арест формално се предоставя закрита стая за разходки с площ от 30 кв.м без спортни уреди или други възможности за пълноценна двигателна активност, което далеч не изпълнява горните изисквания, изведени както в националния закон, така и в Европейската конвенция за правата на човека.

„От представената справка става ясно също, че всички килии в ареста са разполагали с изграден самостоятелен санитарен възел, представляващ обособен в спалното помещение ъгъл с клекало и мивка, ограден с панели. Санитарните възли в самите килии били изградени през последно извършвания ремонт в периода 2014-2015 г. По делото се установява, че той не е изцяло отделен от самото спално помещение и поради недостатъчната височина на преградните панели при използването на тоалетната ползващият я може да бъде наблюдаван от другите задържани лица, настанени в същата килия. Това обстоятелство очевидно е от естество да причини емоционален дискомфорт у ищеца и да унизи неговото достойнство. Мярката е прекомерна и не може да бъде оправдана по съображения за осигуряване на възможност за постоянното наблюдение на поведението на задържаните, предотвратяване на самоувреждане, изключване възможността за прикриване извършването на незаконни действия в тоалетната, барикадирането в санитарното помещение и други подобни. Изграждането на тоалетната по подобен начин - чрез ограждането ѝ само с една ниска стена, е изрично критикувано в доклад на Комитета по предотвратяване на изтезанията като явно неадекватно“, мотивира се още съдът.

По другото дело арестантът, задържан от юли 2012 до декември 2013 година, пък поиска 49 000 лева. Тогава ремонтът още не е бил направен, тоалетните и санитарните помещения са били общи и в килиите не е имало течаща вода, а отоплението според него е било крайно недостатъчно. Съдът обаче подчерта, че по-голямата част от претенцията му е изтекла по давност и прецени, че може да иска обезщетение само за последните 9 дни от престоя си. Затова му присъди скромните 90 лева - по 10 лева на ден за претърпените неудобства.

И двете решения могат да се обжалват.