"Ако чуете, че през зимата някой е хванал сом гигант в Дунав с тегло над 70 килограма, да знаете, че е по бракониерски начин. В този период рибата чудовище е неподвижна и не налита на въдици, освен ако не е извадена от леговището си с търмък или електричество."

Това обясни пред „Монитор“ русенският любител риболовец Георги Георгиев.

Дългогодишните въдичари по Дунав добре познават природата на тази мързелива хищна риба. Особено ако е с големи размери, сомът е бавноподвижен и трудно се премества от едно място на друго по реката. През лятото се храни и трупа тлъстини, но наближи ли зимата, започва да си търси удобно леговище. Намери ли го, ляга на дъното, спотайва се там и нищо друго не го вълнува! Понякога на такива места се струпват по пет – шест и повече трофейни екземпляра, нерядко с тегло 70-80 и над 100 килограма.

„Дори и лятото, когато се хранят активно, сомовете гиганти лежат на дъното на реката и само чакат някоя рибка да се излъже и мине покрай тях, за да я погълнат. Напролет по-дребните сомове се надигат и веднага тръгват след червеноперки, шаранчета, платики, хранят се и с месни отпадъци и трупат тегло. През летния сезон е възможно да бъде уловен с въдица екземпляр от порядъка на трийсетина килограма, а още по-често – с тегло 5, 10, 15 кила и повече“, разказва Георгиев.

През лятото много дунавски рибари се хвалят с улов на едър сом на кльонк. Този метод е разрешен и се практикува до късна есен, докато видът е активен и не е тръгнал да се спотайва на дъното на някой вир в реката. През юли 2008 г. русенски риболовец извади близо до остров Батин с кльонк 70-килограмово чудовище с дължина 2,10 метра на възраст най-малко 20 години. А случаите на улов на екземпляри с тегло 40-50 килограма са много. Понякога и мрежарите, които също извършват законен риболов по Дунав, хващат 20-30 килограмови сомове, ако се случи едрата риба да се отдели от дъното и да попаде в мрежата.

А бракониерските практики за улов са повече от жестоки. Добросъвестните риболовци са бесни на тези нагли хора, но не могат да направят нищо, защото липсва ефективен контрол от институциите и затова бракониерите се множат. Единият от незаконните методи е търмъченето – закачване на куки като котва на дебело влакно, снабдено с големи тежести, за да се влачи по дъното. Знаейки къде може да са леговищата на сомовете гиганти, бракониерите започват да хвърлят, докато закачат на куките едрата риба, която е в дълбок покой. Някои наглеци са снабдени с ехолот за откриване на местата, където се събират трофейните екземпляри. Добросъвестните риболовци знаят, че има много случаи на хващане на големи сомове от Дунав по бракониерски начин.

Другата незаконна практика е избиването на рибата с електричество. В българо-румънския участък на реката са сформирани цели банди, които нанасят тежки щети на рибните ресурси. Нарушителите са и българи, и румънци, а снабдяването с уреди за риболов с ток въобще не е проблем.

„Тези хора влизат с бързи лодки в реката, слагат две въдици за заблуда уж, че хващат с тях, а всъщност пускат накрайниците във водата, като включват електричеството при определен волтаж. Рибата се парализира и изплува на повърхността, а бракониерите прибират по-едрата. По-дребната умира“, обясни Георгиев.

При този незаконен улов сомът е най-уязвим, защото е без люспи и няма никакъв шанс. Едрите екземпляри изплуват на повърхността след 30-40 метра и т.нар. токаджии само ги прибират в лодката.

„Бракониерите добре познават леговищата на едрите сомове и цяла зима се навъртат там. Големи дълбочини има край град Мартен, край румънския бряг, край много от островите. Добросъвестните риболовци гонят бракониерите, ако ги видят, но това не е достатъчно. Необходим е ефективен контрол по цялото поречие“, категоричен е русенският риболовец.