Американският поданик Любен Рабчев реши на 67 години да се върне в България, страната, която напусна през 1968 година и да възроди винарските традиции на рода си. Той има както финансовите възможности, така и желанието да прави хубаво вино от прекрасното българско грозде.

През 2009 година Рабчев започва да изкупува земи и лозови масиви в района на русенското село Мечка с цел да създаде нова винарна и да развива прозводство, както и винен туризъм. Вероятно това се дължи на традициите на рода му, тъй като Любен е пето поколение, което се занимава с отглеждане на лозя и производство ан вино и спиртни напитки.

Неговият прадядо Илия Рабчев създава в друго русенско село – Бяла черква- първата си изба през далечната 1882 година. През 30-те години и 40-те години на миналия век тази изба изнася основно за Германия. 

Когато идва колективизацията и избата е одържавена, Любен Рабчев решава да напусне страната. Прави първия си опит още на 15 години, но не успява. Щастието му се усмихва през 1968 година, когато покрай Световния младежки фестивал в София успява да мине в съседна Югославия, а оттам- в Австрия и то заедно със съпругата си.

Следва прехвърляне в САЩ и започване на частен бизнес, който дава добри плодове за предприемчивия българин. След като се труди 20 години, той продава всичко и остава с няколко милиона долара. 

Така се ражда идеята да се върне в България и да възстанови семейния бизнес. Рабчев създава модерен лозаро-винарски комплекс и го нарича „седем поколения”, защото дъщеря му Албена, която работи в САЩ, участва като инвеститор в неговото начинание. 

Внуците му, три момчета, също са запалени от идеята да бъдат винари и най-големия вече учи тази специалност в щатски университет. Самият Любен Рабчев смята от опита си у нас, че бюрокрацията пречи много на хората в България да правят успешен бизнес. Иначе страната ни е райско кътче, но за съжаление в нея живеят бедни и нещастни хора.