Българка е била един от директорите и доверени лица на мексиканския бизнесмен Хуан Армандо Инойоса Канту, наричан „Привилегирования Барон”, замесен в офшорната афера "Мосак Фонсека", или Панамските документи.

Българката, която според изданието е 39-годишната Светла Пенчева, е била натоварена със задачата да създаде верига от фирми, чрез която се избягва декларирането на доходи, пише мексиканското издание Centre daily, цитирано от Vesti.bg.

Хуан Армандо Инойоса Канту забогатял чрез близките си връзки със семейството на мексиканският президент Енрике Пеня Нието и дори се смята, че е подарил къща за 7 милиона долара на съпругата му.

Канту печелил крупни обществени поръчки, от които е заделял и милиони за себе си. Така например една от поръчките е за строеж на хангар за президентския самолет на стойност 74 милиона долара.

Българката, спечелила доверието на мексиканеца, е работила по създаването на верига от фирми в Холандия, Нова Зеландия и Великобритания. 

Проследени са нейни имейли, от които се разбира, че е инвестирала пари и в Германия и Ню Йорк. Тя е била висш член на Борда на директорите на тези фирми, а в екипа й е имало още седем други директори за отделни операции.

Стана ясно, че поне 50 компании, 6 фирми посредници, 16 собственици и 78 акционери от София, Пловдив, Банско, Плевен, Стара Загора, Варна, Севлиево, Правец, Монтана, Созопол, Панагюрищe, Габрово, Русе са били свързани с офшорни регистрации на Бахамите, Сейшелите, Антила, Панама, Ниуе и Британските виржински острови, съобщи "24 часа".

Още поне 100 са били директори, пълномощници, адвокати или ликвидатори. Сред тях e имало и чужденци, които живеят или притежават паспорти в България, както и българи, които живеят в чужбина.

Това показва до момента глобално разследване.

„Няма политици - акционери, от това, което аз съм видяла, но това не означава, че няма изобщо”, обясни журналистът от "24 часа" Алексения Димитрова. Тя се е натъкнала на имена на фирми и хора, абсолютно непознати за нея. Непознати и неоткриваеми.

Според родни финансисти не е изненадващо, че сред българските следи няма такива на политици или други известни българи, защото на нас не ни било изгодно да прехвърляме бизнес в офшорна зона.

„Изключително глупаво е да работиш с офшорни компании, защото си създаваш проблеми там, където ги няма”, коментира финансистът Емил Хърсев. 

Според него данъчната политика у нас е достатъчно облекчена, а управлението и поддръжката на фирма в офшорна зона било доста по-скъпо.

Така че идеята не била кой знае колко апетитна за родния елит. Все пак сред предимствата на офшорното законодателство е пълната анонимност и това, че там фирмите не се облагат.

Така не просто спестяват пари, но и могат да ощетят бюджетите на родните си държави с това, че не наливат данъци в техните бюджети.

За това експертите смятат, че изнасянето на всички тези данни има цел.