Еврика! Древната емблема на София - легендарните жълти павета, за които унгарците, които са ги произвели, пазеха рецептата им в тайна, сякаш е на Кока-Кола, ще бъдат подменени с нови. Специалистите смятат да възстановят цялата им площ, разбивана и подменяна с асфалт през годините. Това сподели инициаторът в изследването на уникалните блокчета - депутатът от РБ Вили Лилков пред „Всеки ден".

Професорът, заедно с екип от учени от БАН, са разкрили оригиналната рецепта, по която настилката емблема е направена и изпечена, и могат да бъдат произведени пълни копия на оригиналната. Това не е шега работа, при положение че всеки кореняк софиянец се хвали как е израснал на жълтите павета.

Готови сме с пълната рецептура да направим павета с български суровини, знаем и технологията, по която са изработени в началото на миналия век. Очаква се Столична община да финансира експерименталното производство на 100-ина квадратни метра и те да бъдат изпитани. След това може да се реши подменянето на най-ценната настилка там, където е разрушена, и да се възстанови в първоначалния вид, похвали се Лилков. От няколко години специалистите от БАН изследват материала, свойствата, багрилото и как точно е изпечена най-здравата настилка на София. 

През 2013-та жълтите павета са обявени за културна ценност и по закон трябва да се пазят и съхраняват.
В началото на 20-и век местната власт взима решение центърът на столицата да бъде застлан с по-интересен паваж, който да я отличи от останалите градове. Тъкмо тогава в Европа, а и извън континента, излиза модата на цветните настилки. Вдъхновени от това, местната власт и кметът Мартин Тодоров решават да поръчат жълтите павета от унгарската столица Будапеща, където те са произведени.

През 1907 г. 28 400 кв.м от столицата са застлани с керамичния паваж , а през 1908 г. - 30 902,46 кв. м, или общо към 60 000. Около тези години са издигнати и емблематични сгради в столицата - Народният театър (1906 г.), Военният клуб (1907 г.), , храмът „Св. Александър Невски" (1904-1912 г.). Новата настилка е толкова ефектна и здрава, че столичани, които искат жълти плочки пред къщите си, си плащат, за да я имат.

С тлъста сума се отблагодаряват Народното събрание и Народният театър, около който е застлана 12-метрова ивица. С жълти блокчета за застлани „Гурко", „Московска", „Аксаков". С годините обаче цветната територия е стеснена наполовина след бомбардировките и нашествието на асфалтовата мода. На много места в столицата древните плочки са заменени от нов, но далеч не толкова атрактивен паваж.

През 30-те години, когато ген. Владимир Вазов става кмет на София и се интересува на колко години паветата трябва да се сменят, специалистите обясняват, че гранитните късове издържат 20-30 години, а керамичните - 60-70. Това означава, че е крайно време голяма част от емблематичните блокчета да бъдат подменени.

Оказва се, че те са станали безумно хлъзгави именно защото са търкани вече повече от 100 години от пешеходци и коли. През зимата преминаването по тях е истинско предизвикателство и стотици столичани чупят крайници, минавайки по-небрежно по стария паваж. Според архиви керамиката трябва да бъде сменяна изцяло на 60-70 години, а жълтите блокчета „работят" в София повече от 110 години.

„Подменянето на жълтия паваж се налага и защото на много места е изпочупен, заменен с кръпки от всякакви материали. Действано е брутално, с кирките. Много от късовете са разпилени, слагани къде ли не в София, за очертаване на пешеходни пътеки, орнаменти, а някои са си ги замъквали по домовете", възмутен е Вили Лилков.

Геолози, физици, химици и строители са изумени, когато изследванията и анализите показват, че жълтите блокчета са не просто красиви, но са толкова яки, че удрят в земята бетона. Изпитаните турски и немски клинкер, смятани за най-модни настилки, показват два пъти по-ниска якост от жълтите павета.

Съвременният материал поглъща много повече вода, докато жълтите павета имат почти нулево поглъщане на вода, защото са с изключително плътна структура. Показват 300 мегапаскала якост при натиск, което ги прави много по-здрави от бетона. Затова са издържали толкова години.

За стартирането на производството на копия на легендарните блокчета има готовност родната фабрика „Труд" в Русе, основана 1893 г., с опит в производството на керамични изделия, и то не с цел печалба. Но все пак, ако се стигне до производство, вероятно Столична община ще обяви обществена поръчка.