По повод трагичния край на Стефани, Анелия Данева от Русе сподели своята история в социалната мрежа, изтъквайки огромната разлика в медицинското обслужване сега и преди 20 години.

Ето част от нейния разказ:

"Сега ще ви разкажа за моя случай, това беше през 90-те години, когато д-р Гецов беше завеждащ хирургия.

Този свят човек спаси майка ми, която имаше карцином на стомаха. Претърпя 6 операции като през цялото време получаваx информация и лично внимание от него. Идваше и ми обясняваше всичко до най дребните детайли, окуражаваше ме, даваше ми надежда през всичките тези години.

Тогава вие, д-р Симеонов, бяхте начинаещ в отделението и там трябваше да се научите как да практикуватe от най-добрите. Имаше много лекари, от които да се научите - д-р Гецов, д-р Йорданов...

Д-р Гецов ме е спирал на улицата да ме пита за състоянието на майка ми, когато вече беше изписана, винаги усмихнат, загрижен, любезен.

Този велик Човек ми даде възможност да имам до себе си майка ми 7 години с диагноза карцином на стомаха, с метастази, бори се заедно с нас до край. Макар и двамата да знаехме, че шансът да победим болестта е нищожен, той не се отказваше.

И когато ракът отне майка ми, отново имах случайна среща с д-р Гецов. Там на улицата ме приближи и отново попита за нея - 7 години живот, 7 години надежда, 7 години лекарски професионализъм и човешко отношение към нас обикновените, непознати хора - та тогава аз казах на д-р Гецов, че майка ми почина.

Настъпи тишина, аз плачех, а в неговите очи напираха сълзи и болка, истинска, съпричастна, човешка болка. В онзи момент аз се питах този лекар - човек как се съхранява сред толкова болка в болницата... Не успях да намеря отговор, но му бях безкрайно благодарна...

Това беше хирургия преди години, д-р Симеонов, там имаше лекари - човеци, медицински сестри с големи сърца, обичащи професията си, там можеха да потърсят помощ и подкрепа хората. Вие имахте възможност да се учите от най добрите ..., но пропуснахте възможността си.

Миналата година оперираха брат ми, аз чаках за информация пред хирургичното отделение, имаше и други хора.

Вие излязохте при нас, обикновените хора, ядосан и казахте на един беден човечец: "Ти за какво си тук, бе"...

Милият чакаше за приемане. После се обърнахте към нас: "И вие, за кво сте тук, разпръснете се...", след което се обърнахте, тръшкайки вратите на отделението след себе си...

По късно разбрах, че сте станали завеждащ. Единственото, което ми мина през главата, беше да ме пази господ да не ми се налага да влизам тук.

Това е моята история, надявам се да стигне до вас, д-р Симеонов, до сърцето ви...

Твърдо заставам зад майката, загубила детето си, вярвам й, че е минала през ада. Нека потърси отговорност и да бъдат наказани виновните.

Бедна ми Стефани, почивай в мир малко ангелче, не си имала късмета да попаднеш на подходящи лекари, които да облекчат болките ти...

Съболезнования на близките за голямата загуба!"