Русенецът д-р Венелин Тодоров е носителят на голямата Награда „Джон Атанасов“ за 2021 година

6
Разработените от учения алгоритми намират приложение при моделиране на невронните мрежи в изкуствения интелект, киберсигурността, високопроизводителните пресмятания в квантовата механика и финансовата математика
Разработените от учения алгоритми намират приложение при моделиране на невронните мрежи в изкуствения интелект, киберсигурността, високопроизводителните пресмятания в квантовата механика и финансовата математика Снимка: Президентство на РБ

Носител на голямата награда „Джон Атанасов“ за тази година е 34 годишният доктор по математика Венелин Тодоров, който работи в България в Института по информационни и комуникационни технологии на Българската академия на науките

Основните постижения на Венелин Тодоров са свързани със създаването на високоефективни подходи за оптимизация на алгоритми и моделиране на сложни системи, съобщава БНР. 

Разработените от учения алгоритми намират приложение при моделиране на невронните мрежи в изкуствения интелект, киберсигурността, високопроизводителните пресмятания в квантовата механика и финансовата математика.

Д-р Венелин Тодоров е главен герой в “Нашият ден“.

“Любимо ми беше още от ученик да решавам различни задачи. В началото ми помагаше баща ми, след това започнаха математически състезания аз много се запалих. Беше ми много интересно да решавам математически проблеми. След това в математическата гимназия в Русе задълбочих познанията си. Попаднах на хубава учителка по математика – г-жа Аврамова. В 12 клас вече ми дадоха оценка от националната олимпиада и с нея нямаше нужда да ходя на изпит, а направо ме приеха в Софийския университет с математика. Майка ми изигра ключова роля от Русе да дойда в София.

В Софийския университет записах математика, след това магистратура по приложна математика и така се стигна отново по интересен начин се отвори докторантско място в БАН, където в момента работя.

Вдъхновителите

Ще кажа имената на Блез Паскал, Исак Нютон в по-късно време това е Вернер Хайзенберг, но тези учени са имали разностранни интереси.

Наука и религия

Противопоставянето между двете е фиктивно или изкуствено внушено, защото, ако проследим началото на модерната наука от 16-и век част от нейните основоположници – Нютон, Декарт, Лайбниц, Паскал са били вярващи.

Дори Нютон в своя труд “Математически основи на натурфилософията“ завършва със своите изчисления и накрая казва, че от всичко, който е постановил вижда, че този красив свят, изпълнен със слънцето, кометите, планетите, звездите, няма как да възникне в резултат на случайност, а е дело на един интелигентен разум, който той нарича Господ.

Занимания в Института

Най-общо казано прилагам математиката и в други науки. С това какво представлява моделиране на сложни системи с голяма разменност, обикновено се опитваме да намерим описание на взаимовръзките между величините в дадена реална система, посредством различни уравнения. Разглеждаме различни системи – било то някаква финансова или квантова, или пък екологична.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Тате, тате, какво е ГМО?
- Мм, как да ти го обясня... МЕЧО ПЛЪХ, примерно...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари