Как един русенски квартал се оказа под пълна блокада от ВиК

„Ще има огромна работа и в град Русе. Той ще бъде разкопан. Надявам се строителите да съгласуват работата си с комуналните и сметосъбиращите дружества, за да могат гражданите да преминат през това предизвикателство най-леко и безболезнено“, това беше казал кметът Пенчо Милков на 17 септември т.г. при първата копка на големия воден проект в Русе.

За съжаление обаче предизвикателството на ВиК се оказа доста безболезнено

Жителите на русенския квартал "Средна кула" от месеци живеят сред окопи и ями, издълбани от ВиК заради грандиозния воден проект. Гледката от улиците напомня по-скоро за военна окупация от втората световна война, отколкото за мирен европейски град.

От една страна жителите на квартала са доволни, че най-после след години на протести и стачки, реално ще имат канализация. Но изпълнението на водния проект се оказва истинско изпитание за тях. През летните месеци никой не можеше да излезе на двора или верандата на къщата си, тъй като от работата на машините при изкопните дейности над целия квартал се стелеха облаци от прах.

„Нито можех да проветря, нито да простра прането, всичко се набиваше с прахоляци“, споделя Дарина, която живее в централната част на района.

„Сега като заваля дъжд, прахта стана на кални потоци, които не просто калят къщите, ами са и истинско препятствие докато успееш да стигнеш до дома си“, казва Нели. Купила си гумени галоши, за да може да се придвижва някак си от вкъщи до магазина и обратно.

Единственият магазин в центъра на "Средна кула" до днес бе под пълна обсада от изкопани ровове, пълни с кал от дъжда. Възрастните хора нямаха никаква възможност да стигнат до него по нормален път, за да си купят хляб. Собственикът на магазина неколкократно умолявал служителите на ВиК да напълнят изкопите с камъни. Днес най-после работниците го чуха. Той дори е наел е жена, която всяка вечер след края на работното време, да чисти калта от подстъпите до магазина и вътрешните помещения.

Разхождайки се из "Средна кула" човек неволно си задава въпроса - дали не можеше да се реализира малко по-цивилизовано така дългоочаквания воден проект? Да се загради една част от квартала, да се свърши работата там и тогава да се премине към следващата?

Защото в момента почти всички жители са блокирани и практически нямат достъп до собствените си жилища. Автомобилите им непрестанно се трошат от камъните, зейналите дупки и прокопаната пътна настилка.

„Абе все едно сме във война“, казва дядо Димитър. Друга негова позната, която живеела до детската градина, коментира, че не е сигурна за качеството на ремонтите дейности: „Забелязах, че не се подменят всички тръби в квартала, а само основните. Опасявам се, че старите и прогнили тръби ще си останат и авариите ще продължат отново“, споделя тя.

„Побългарихме работата, това е“, констатира дядо Димитър и разказва как неговата съседка се карала със служителите от ВиК, за да засипят ямата пред дома ѝ. Накрая те наистина дошли, стоварили един куп трошен камък пред къщата и ѝ казали да се оправя. „Как жена с бастун да разпръсне камъните по целия изкоп?!“, недоумява дядо Димитър.

„Трябваше по-умно да го измислят, не може така“, казва още възрастният човек.