Любимата българска поговорка на Момчил Кюркчиев е "Който се мъчи, той ще се пъчи"

От София и Русе до Сан Франциско. Българин покори Силициевата долина и създаде приложение, което е във всеки втори смартфон в света. Какво е да напуснеш изключително добре платена и престижна работа в Google, за да стартираш свой бизнес?

Забележителният път на Момчил Кюркчиев към Силициевата долина започва от София и Русе. Днес той е сред създателите на софтуер, който подобрява ефективността на мобилни приложения. Преди години е бил сред едва 20-те инженери, които отговаряли за поддръжката на търсачката Google.

„Компанията, която ни купи има още по-голяма аудитория, защото те имат мобилни приложения в Индия, Югоизточна Азия, Латинска Америка. Може би два от всеки три телефона в момента имат мобилно приложение, което има наш софтуер в него“, казва Момчил, цитиран от bTV.

Макар и горд с постигнатото, предприемачът казва, че имат още работа в това да изградят дигитална връзка между клиента и компанията.

„Навремето майка ми и баща ми имаха малко магазинче за дрехи втора употреба. Майка ми имаше много добър подход към клиентите. Идва нова стока, тя започва да звъни и да казва, че ще я запази за някой. То не е просто да продаваш за оборота, а да изграждаш връзка с крайния потребител, индивидуален подход“, разказва Момчил Кюркчиев.

Въпросът е свързан с персонални данни, но също така и с изкуствен интелект и възможността да направиш, така че крайният потребител да почувства, че услугата, която получава е релевантна. По думите му личните данни са собственост на компаниите, както и на крайните потребители, а той сам ги обработва.

Преди да постигне грандиозни успехи Момчил чува „не“ много пъти в живота си.

„Спомням си още първия рунд финансиране - 800 000 долара, трябваше да говоря със 160 инвеститора, от които 140 пъти ми казаха „не“ и 20 пъти – „да“. Едно от най-важните качества на предприемача е да имаш по-дебела кожа и да не се отказваш“, казва Момчил.

На събиране той се запознава с български инвеститори, сред които Любен Белов и Васко Терзиев. Чрез тях той успява да събере другата половина от парите, нужни за стартирането на компанията.

Момчил прекарва лятото между София, Русе, морето тъй като работата му позволява да работи дистанционно и се възползва от възможността да бъде близо до роднините.

„Всеки път, когато се върнем за по-дълго виждам какво ми липсва в Америка и това са децата зад блока, бабите и обществото, което се изгражда“, споделя той.

Когато е в 4. клас, Момчил решава задачи по математика по 20 часа на седмица. Има няколко първи места на математически олимпиади. След като завършва английската гимназия в Русе, е приет в държавния университет на Ню Йорк със стипендия. Там завършва три бакалавърски степени, после и магистратура. Днес той има две момчета – в 1. и 2. клас, които знаят много добър български език.

„Вкъщи е забранено да се говори на друг език освен българския. Ходим на неделно училище. Това е едно от нещата, с които най-много се гордея“, разказва той.

Момчил разказва за решението си да напусне Google.

„Понеже имам инженерно образование си направих една табличка. В едната колонка имаше плюсове и минуси. Плюсовете да напусна бяха по-малко от минусите, защото оставяш зад себе си доста комфортна работа. Бях чул една поговорка - ако човек е в 60-те си години и разказва историята на живота си, каква би искал да е тя. Осъзнах, че мога да прекарам останалата част от живота си в Google и историята, която ще разказвам на внуците си ще е ужасно скучна. Човешкият живот е съвкупност от всички трудни решения, които взимаш“, казва предприемачът.

Още през 2007 г. Момчил има пейджър, за да може да реагира и да поправи евентуални проблеми в Гугъл. Всяка смяна продължава повече от 14 часа. Но по думите на Кюркчиев хубавата заплата и безплатната храна в Google крият риск да те отклонят от големите ти мечти.

„Преди време в Бостън е имало изследване за човешкото щастие. Попитали са хората какво прави щастието - половината са казали пари, а ¼ - влияние. Оказва се, че нито едно от двете нямат корелация с щастието. Човешките взаимоотношения са единственото, което дава щастието. В нашата фирма винаги сме наблягали точно на това. За да бъде един човек щастлив ,трябва да изгражда стойностни взаимоотношения с хората около себе си“, допълва той.

Момчил разказва, че след пандемията, вече прекарва повече време в родината. Идва поне два пъти в годината, като лятото се стреми да остане поне два месеца. Споделя, че би се върнал в България, а любимата му българска поговорка е „Който се мъчи, той ще се пъчи“.