Артър Еванс е известен английски археолог, пионер в изучаването на Егейските цивилизации от Бронзовата епоха.

Става световноизвестен с откриването на Двореца в Кносос  и на прочутия Лабиринт на остров Крит. Той е автор на идеята за Критско-Минойската цивилизация, която е по-стара от Микенската цивилизация, популяризирана от Хайнрих   Шлиман. 

Артър Еванс е роден в Наш Милс, Англия през 1851 г. След завършване на престижната гимназия Хароу постъпва в Оксфорд. Заниманията през летните ваканции подпомагат развитието на предстоящата му кариера на учен. 

През месец август 1872 г. заедно с брат си Норман се отправя на пътешествие към Османските територии в Европа. От Трансилвания, по това време в границите на Австро- Унгария, те се отправят пеша на рискован преход към Румъния (Влахия) през Карпатите, като пресичат границата нелегално, тъй като нямат паспорти. Посещават Плоещ,  Букурещ и Гюргево, а оттам се прехвърлят през река Дунав в Русчук.

Русчук не се харесва на младия Еванс. Къщите са малки, приличащи на колиби. Само около пристанището има къщи в европейски стил- хотел, консулства и няколко магазина с остъклени прозорци. Останалите са построени от кал или непечени тухли (кирпич) и покрити с римски (турски) керемиди. Високи са около 8 фута или около 2 м и половина и повечето са по-ниски от телеграфните стълбове. По пазарите има някои европейски стоки, но повечето са ориенталски. Правят му впечатление черните керамични изделия инкрустирани с  метал. Описва и магазини: за шапки- турски фесове и български шапки, за обувки, фурни за хляб и магазини със сладкиши- локум и други сладки изделия.

Що се отнася до плодовете, ниските хълмове, които обграждат града, доставят на пазара изобилие от праскови, круши, сливи, смокини, грозде- по-големи, отколкото са  срещали по време на цялото пътешествие. 

Повечето от жителите са турци- пише Еванс. Мъжете са с тюрбани (чалми) или фесове, бродирани елечета и розови ризи, пурпурни пояси около кръста. В кафенето турците  седят с кръстосани крака на дървени дивани, пиейки кафе и пушейки наргилета с часове без да продумат.

Има малко европейци- англичани на работа във Варненската  железопътна линия, а през последните години и неголяма колония от германци. Има малко румънци и гърци. В един квартал живеят предимно цигани, които се  държат по обичайния  начин. Никой не си помисля да ходи там без револвер или някакво друго оръжие. А ето и неговото кратко описание на българите от Русчук:

„Българите живеят най-вече в собствения си квартал извън крепостните укрепления, които обграждат града. Те мразят турците и не искат да се смесват с тях. Имат свои  собствени кафенета и винарни, както и собствени носии, не толкова ярки и ориенталски, като тези на турците.

Те все още държат на кирилицата (за разлика от румънците), а една от книгите им, които видях- някакво национално или руско списание, беше добре отпечатана и красиво илюстрирана. Те също имат снимки с определено национален  характер. На една от тях си спомням, че имаше български бунтовници, които  се кълнат да умрат, но да не се предадат на мюсюлманите“.

От Русе братята Еванс отпътуват с параход за Сърбия.

Артър Еванс старателно и подробно записва всичко видяно. Рисува хората, градовете и селата. През месец май 1873 г. в списание „Fraser’s Magazine" излиза неговият пътепис за това пътешествие.

Интересът му към Османската империя и Балканите го довежда по нашите земи отново и отново. През периода 1875 – 1903 г. той посещава Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония и България.

Автор: Йовчо Стоянов, Русчук БГ