Русе изписва златна страница в историята на българското образование

В далечната 1874 година град Русе става пионер в развитието на женското образование в България, поставяйки начало на една нова ера в просветното дело. Това се случва, когато младата и амбициозна Магдалина Царичинска поема ръководството на местното Девическо взаимно училище, превръщайки се в първата жена-директор на девическо училище в страната.

Историята на това забележително учебно заведение започва десет години по-рано. През 1864 година Девическото взаимно училище се отделя като самостоятелна институция от Главното класно училище в квартал "Вароша" и се настанява в сградата на прогонения гръцки владика Синесий. По-късно на това място е издигната нова постройка - разположена на брега на река Дунав, в непосредствена близост до бившето училище "Любен Каравелов" и музея "Захари Стоянов".

Пристигането на Магдалина Царичинска в Русе в края на септември 1874 година бележи повратна точка в развитието на училището. Под нейно ръководство учебното заведение претърпява значителна трансформация. То се разделя на две части: начално отделение с пет класа и класическо отделение с два класа. Амбициозната директорка не се задоволява с това и въвежда трети, върховен клас, в който ученичките изучават разнообразни предмети като закон божи, български език, география, всеобща история, аритметика, анатомия и физиология, ботаника и ръкоделие. Нейна заслуга е и въвеждането на обучение по френски и руски език, което значително повишава образователното ниво на училището.

Животът на Магдалина Царичинска е изпълнен с предизвикателства и постижения. Родена през октомври 1858 година в град Ихтиман, тя остава сираче на крехката 5-годишна възраст. Съдбата ѝ се усмихва, когато нейният вуйчо Стоян Петков поема грижата за образованието ѝ. Благодарение на неговите усилия и връзки с граф Игнатиев, Магдалина получава възможност да учи в престижния киевски институт за благородни девици.

След седем години обучение в Киев, Магдалина решава да се завърне в родината си, вместо да продължи образованието си в Санкт Петербург. Пътят ѝ обратно към България минава през Цариград, където се запознава с видни български общественици и интелектуалци като Драган Цанков, Марко Балабанов и доктор Стоян Чомаков.

Пристигането на Магдалина в Русе е посрещнато с ентусиазъм от местната общност. Тя бързо се утвърждава като способен педагог и активен участник в обществения живот на града. Нейните усилия да подобри качеството на образованието не остават незабелязани. Вестник "Напредък" от 24 юли 1875 година отбелязва: "В неделя, 22 юни, Девическото училище бе в тържество. Там се извършваше годишното изпитание на момичетата, но и там много папагалщина и малко развитие. Особено такъв начин на четене, от който ви заболяват ушите. Трябва да признаем, че достойната управителка на заведението госпожица Магдалина е сторила всичко и що е дошло от ръце, за да изгони от него папагалщината и да оправи четенето, но усилията са се разбили о навика на лошото, навика, който се въплътил в децата с помощта на некадърността на нейните предшественички…"

Магдалина не ограничава дейността си само в рамките на училището. Тя активно участва в женското дружество "Ступан", изнася беседи и организира благотворителни инициативи за подпомагане на бедни ученици. На 11 май 1875 година тя произнася вълнуващо слово за делото на светите братя Кирил и Методий, призовавайки русенци към по-голяма щедрост и подкрепа за образованието.

Животът на Магдалина Царичинска е белязан от бурните исторически събития на епохата. По време на Освободителната война тя напуска Русе и се озовава в румънския град Плоещ, където има честта да участва в освещаването на Самарското знаме - едно от най-святите български бойни знамена.

След Освобождението Магдалина се установява в София, където продължава да бъде новатор и да предизвиква обществените норми. На 12 април 1879 година тя се омъжва за писателя Михалаки Георгиев в това, което се счита за първата "европейска" сватба в България - с бяла булчинска рокля и официални покани за гостите.

Въпреки че семейният ѝ живот е белязан от радости и трагедии, Магдалина Царичинска остава силна и отдадена на своите принципи до края на дните си. Тя доживява до 87-годишна възраст, оставяйки след себе си богато наследство като пионер в женското образование и обществен деятел.

Приносът на Магдалина Царичинска за развитието на българското образование е неоспорим. Нейната история е вдъхновяващ пример за това как една жена може да преодолее предизвикателствата на своето време и да остави трайна следа в историята на своя народ. Русе с право може да се гордее, че е бил домът на тази забележителна личност и мястото, където е започнала революцията в женското образование в България.