Русе е обгазен, за пореден път.

Преди 1989-та го правеха румънците, там Чаушеску си правеше каквото иска и без това. Тук Тодор Живков също си правеше каквото иска, така че русенци нямаше какво да правят, трябваше да мълчат и търпят. Защото братската дружба между комунистическите партии на Румъния и България бе над всичко, другарите Живков и Чаушеску водеха своите народи смело напред, в светлото бъдеще, не можеше да има грешки. Не можеше да има обгазяване, социализмът само помагаше на трудещите, не ги тровеше. С две думи, доктрината бе по-важна от живота на хората, ако някой погрешка се гътнеше по пътя към развитото социалистическо общество - негов проблем, партията си оставаше права винаги. А индустриализацията беше важна, настигахме Запада, преизпълнявахме петилетки, строяхме заводи навсякъде. Това беше партийната линия и тя не можеше да се криви, а пролетарския интернационализъм означаваше братство с всеки трудещ, румънския също. Така че русенци да не се обаждат.

Те се обадиха, излязоха на протест, майки с количките, Политбюро се шашна, щото не върви да арестуваш майки с колички. Излязоха и филми, и съпруги на партийни лидери, та съвсем се объркаха в Политбюро. После излязохме всички, но в началото беше Русе, и тези от Политбюро също излязоха, малко по-късно, от историята. Русе си е там, ЦК на БКП и останалата сган си тръгна. Някои от тях после се върнаха, а някои направо се наместиха и без да си тръгват, но това е друга тема. Чаушеску пък съвсем си тръгна, спешно, заедно с жената.

Разказвам това, защото явно в Париж не са го чули. Русе е обгазен за пореден път от френската фирма Монтюпе, това е завод за автомобилни части в Русе.

Не за пръв път, днес просто е пореден ден, в който русенци дишат отровни въглеводородни газове, мирише на бакелит там, както го описват. Не за пръв път излизат на протест, днес от 17.30, а еколози и специалисти отново бият тревога. Френският завод не просто отрича, но обвинява русенци и ги заплашва, бил голям работодател, 1000 човека взимали заплата там. Френско-българската камара също плаши, размахва пръст, чак призиви за арести на протестиращите няма, ама то и Политбюто не посмя тогава, само обсъждаха.

Ксавие дьо Кабан е приказлив човек, почти няма тема от българската политика, която да не е осветил с мислите си. И е брат наш, в Европейския съюз, пак се грижим за гражданите, пак развиваме инфраструктури и инвестиции за благото на народа. Ако някой се натрови по пътя, не е от солидарната Франция, с нея сме едно голямо, щастливо семейство.

Дьи Кабан не каза нищо и предишните пъти, и днес няма да каже дума за това, а няма и да го питат, щото той дава изявления само пред прогресивни медии. Ще ни обясни за мултикултурния либерализъм, дето процъфтява най-вече във Франция, както забелязваме напоследък. Ще ни разкаже за съдебната система, за борбата с олигархията по принцип, щото в частност ще вземе някой да се изпусне за Монтюпе и ще стане неловко, нали така. Важно е да говорим за големите европейски цели, за общото бъдеще, а бъдещето на тия в Русе е подробност, те не свикнаха ли да ги обгазяват най-накрая, само развалят красивата картинка.

Когато това го правеха комунистите, поне знаехме защо. Те са комунисти, сума ти народ изтрепаха без нищо, та малко газ в Русе ще ги тревожи. За тях живота на хората беше без значение, цензурата беше официална, а пропагандата - ежедневие. Когато го прави френският посланик, дето ни учи редовно на демокрация, е малко странно. Цензура не би трябвало да има, пропагандата остана за Кремъл, ние тук сме обективни, а индивидуалните права са свещени.

Вчера по централните емисии на двете най-големи, частни телевизии да видяхте нещо за Русе?

Нищо, днес ще четете и гледате пространно словата на дьо Кабан на прощаване. А русенци - те зи знаят, те и предния път си знаеха, ще се оправят някак.

Ами това е, само да кажа, че предния път, на Екофорума в София през 1989-та ни биха в градинката на Кристал. Сега поне се надявам да не бият, че сме дърти вече, не държим на бой толкова.

Емил Кошлуков за Хипотези