Романът “Дунавският лодкар“ разказва за съдбата на русчуклията, участвал в Априлското въстание и Руско-турската освободителна война

Малко известен факт е, че Жул Верн е посветил роман и на България и нейното националноосвободително движение.

Книгата “Дунавският лодкар“ излиза във Франция през 1908 г., три години след смъртта на писателя. Оригиналното заглавие е Красивият жълт Дунав (Le Beau Danube jaune), като препратка към валса на Щраус (Le Beau Danube bleu). Заглавието “Дунавският лодкар“ е дадено от сина на Жул Верн – Мишел, който е съавтор на романа. Главен герой в него е Илия Бруш, който пътува с плоскодънна лодка по цялото протежение на реката. Истинското му име е Стефан Ладков (в оригинала името е Серж Ладко) от Русчук, участник в Априлското въстание и Руско-турската освободителна война. В романа, чрез борбата срещу османската власт, Жул Верн развива темата за правото на народите да определят собственото си политическо бъдеще.

Българският патриот Сергей Ладко, скрит зад унгарското име Илия Бруш пътува на баржа по течението на Дунав към родния си град Русчук. Преследва го смъртният му враг, престъпникът Иван Стрига, а в същото време по стъпките на Сергей Ладко е и полицейският инспектор Карл Драгош. Приключенията и препятствията към родния град Русчук се редят едно след друго. В крайна сметка детективът Карл Драгош прозира истинската същност на българина - че не е дунавски бандит, а борец за национално освобождение и двамата се сприятеляват. По-късно Сергей Ладко участва в Руско-турската освободителна война, жени се за любимата, заживява в Русе, има трима сина. Последният ред от романа „Дунавският лоцман” скицира представите на Жул Верн за моралните ценности на българите от края на 19 век: "почитание към бащата, нежност към майката, любов към българската родина".

Така героят от Русчук оживява в романтичните приключения, описани от световноизвестния писател.