„Гневна съм. Вече съм гневна на правителството и изпитвам голяма мъка. Мечтая само да има човек, който да ме придружава на лекции в университета. Моля се за това“.

Това си пожела 22-годишната Румяна Георгиева, която е дете с увреждане и беше на протеста пред парламента вчера. Тя е написала писмо за помощ и до омбудсмана, тъй като от социалното министерство няма подкрепа, предаде OFFNews

Румяна е от малкото, които са успели да се интегрират и дори учи като студентка в специалност „Социални дейности“ в Пловдивския университет. Има 19 операции на краката, но не се отказва да ходи на лекции. Опитва се да ходи в университета, но пише бавно и не успява да запише всичко. „Тъжна съм как сега ще започнат лекциите, а аз няма да мога да ходя“, това сподели тя пред нас.

Мечтата на Румяна е да работи в институция, която да е свързана с хората с увреждания, за да им помогне.

Майка й и тя са отишли на протеста от Пазарджик. Майката Радка е самотен родител с две деца, за съжаление главата на семейството починал наскоро и тя трябва да се грижи за двете си деца сама, едното от които е с увреждане. Тя кандидатствала по новия проект на социалното министерство „Независим живот“ и от там им отпуснали личен асистент за 2 часа.

Програма предлага асистент само за 2 часа на ден. Те са крайно недостатъчни, а освен това и ниско платени – 2.50 на час, поради което асистенти няма. Един личен асистент има разпределени по 4 човека на ден, с различни увреждания и различни съдби. Изкарва двата часа и просто бърза да отиде при следващия човек.

„Тъй като парите, отпуснати от министерството са малко, обмислям да дам част от заплатата си на асистента“, казва майката, която взема минимална заплата от 460 лева. „Дори бих станала личен асистент на дъщеря си, но и това не може, тъй като ще вземам 98 лева на месец, а това не е достатъчно за самотна майка с две деца“, добавя тя.
Освен за асистент, родителите на деца с увреждания трябва да имат средства да водят децата си на рехабилитации, психолози.

Друга майка разказа за малкия си син – Дамян е на две години и има спинална мускулна атрофия. В Италия нейна позната за същото заболяване на детето й не плащала данъци, получавала безплатно образование, детска градина и огромни помощи. Тук нейното дете изобщо няма право да влезе в детската градина, а за заболяването му майката взема 370 лева – за рехабилитации. Една рехабилитация е 50 лева, тъй като почти няма държавни рехабилитаторски центрове и процедурите се правят на частно, където един сеанс струва 50 лева.

Майката обаче иска цялостна промяна в системата, да има интеграция и отношение от страна на държавата към такива деца, дори не пари.

На протеста отидоха майки от цяла България. Специално. За да искат живот.

А най-хубавото на протеста беше, че той вече не е протест на родителите на деца с увреждания, а протест на всички родители. На него отидоха десетки майки със здравите си деца и закачиха черен балон на здравите си деца, за да подкрепят техните връстници в тежката им битка.

Направо беше пълно с майки с колички, с тичащи деца и с подкрепа.

А за да не остане сляп и светът за отношението на България към хората с увреждания, на протеста се спираха и много минаващи туристи – чужденци. Питаха родителите – „Какво правите тук?“ и щом научаваха съдбата им, вземаха бързо черен балон и заставаха тихомълком в тълпата.