Президентът сезира Конституционния съд за приети от Народното събрание промени в Конституцията

Румен Радев сезира Конституционния съд за редица, приети от Народното събрание, промени в Конституцията, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Президентът счита, че част от измененията, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях, като засягат пряко формата на държавно управление и са от изключителната компетентност на Велико народно събрание.

Промените в основния закон бяха приети на 20 декември. Гласуваха общо 237 народни представители. "За" бяха 165 от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и ДПС. "Против" бяха 71 от "БСП за България", "Възраждане" и "Има такъв народ". Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласува с "въздържал се".

Румен Радев счита за противоконституционни разпоредбите, даващи право на хора с двойно гражданство да бъдат народни представители и министри, възможността със закон да се определят квалифицирани мнозинства за избора на ръководства на държавни органи, реда за назначаване на служебно правителство, както и разпоредбите, уреждащи срока на пълномощията на различните легислатури на Народното събрание.

По отношение на промените в глава шеста „Съдебна власт“ се оспорва новият ред за назначаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, който позволява това да става и без издаване на президентски указ. Според държавния глава всички тези изменения, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях като засягат пряко формата на държавно управление и затова са от изключителната компетентност на Велико народно събрание.

Президентът оспорва и следваната от законодателя процедура. „Конституцията може да бъде променена или с голямо политическо мнозинство и бързо (без срок между трите различни дни на гласуванията), или с по-малко политическо мнозинство, но по-бавно (с минимален срок от два месеца между различните дни на гласуванията)“, посочва в мотивите си държавният глава и се противопоставя на прибързаното приемане на конституционните изменения „с минимално изискуемо мнозинство и без обсъждане по същество“.

„Спазването на процедурата за изменение на Основния закон и принципите, върху които е изградена структурата, устройството и функционирането на демократичната държава, са единственият начин, по който може да бъде зачитана решаващата роля на правото. Неспазването им говори че органът, овластен да създава правото, отрича неговата решаваща роля“, казва Румен Радев в заключението към искането си за обявяване на противоконституционност на § 2, § 3, § 5 (относно чл. 91б, ал. 2), § 7, § 8, § 9, § 14 (относно чл. 129, ал. 3) и § 15 (относно чл. 130, ал. 3) от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (Обн., ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.), поради противоречие с чл. 153, 155 и чл. 158, т. 3 и 4 от Конституцията.

Моето първо действие през настоящата година е да сезирам Конституционния съд за бруталното и в много отношения некомпетентно посегателство върху българската Конституция, каза пред журналисти държавният глава Румен Радев след водосвета на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия в събота.

Няма нищо лошо в сезирането на Конституционния съд за промените в Конституцията - нека се направи преглед, отговори премиерът Николай Денков малко по-късно. Според министър-председателя „тези промени в Конституцията са очаквани с години“.