Румен Овчаров е икономист и политик от БСП, министър на енергетиката и енергийните ресурси в правителството на Жан Виденов, министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев и депутат в четири народни събрания. С него разговаря Емил Янев от БАНКЕРЪ

Г-н Овчаров, за да не получим още една порция от същото, централният въпрос на деня вече е не толкова кой ще седне в креслото на министър-председателя, а как ще бъде демонтиран олигархичният модел на скритата власт, от която зависи кажи речи всичко у нас. Какъв е планът на БСП в тази посока?

Така е. Такива модели се демонтират по два начина. Радикалният е революция, но революциите не водят до бързи, а до резки промени. Вторият е еволюция – бавно и постепенно.

Правосъдието е именно за това – да има мирни и цивилизовани решения.

Ако някой си представя, че с махането на Бойко Борисов и заменянето му с друг нещата ще се променят, прави голяма грешка. Необходима е последователност. Най-трудно за промяна ще бъде именно правосъдието. Живко Сталев беше казал: правосъдна система без справедливост е вид организирана престъпност. Ние сме точно в тази реалност.

Проблемът е, че нацията няма време за губене. Предстои поетапно да се усвоят 60 млрд. лв. европейски пари. И никак не е безразлично, ако изобщо ги получим, дали те ще продължат да потъват в определени джобове, или ще отидат за преобразяване на страната. Дали в близките десетилетия ще има втори такъв шанс?

Пример. Съобщиха, че едната лента от скандалната отсечка на магистрала „Тракия“ - между Чирпан и Стара Загора, ще се ремонтира за 90 млн. лева. А преди десетина години и двете ленти на магистралата са направени за 50 милиона. Нали разбираме за какво става дума?

Актуалният термин е „връщок“. Но, ако говорим за точни афоризми, Лампедуза формулира регенерирането на властта така: трябва да променим всичко, за да не се промени нищо. Това ли предстои?

Вече има консенсус за същностна промяна. Обществото се умори от фасадния популизъм на Борисов. Но рисковете съществуват, гражданите на България отново могат да загубят, а изборите да бъдат купени. Властта знае, че президентът няма да допусне грешката си от 2017 г., когато назначи правителство, което не попречи с нищо на статуквото. И схемите на ГЕРБ и ДПС за купуване на гласове си действаха на 100 процента. Тогава БСП водеше до последно, а накрая загуби изборите.

Гешев също така беше назначен за главен прокурор с президентски указ.

Тук президентът нямаше много степени на свобода.

Съществуваше възможността да не подпише указа, да получи импийчмънт и да влезе в историята.

Всъщност, вече имаше един президент, който не назначи главен прокурор – Петър Стоянов не подписа указа за избрания от ВСС Бойко Рашков. Но тогава имаше друга политическа ситуация. Беше ясно, че властта се сменя и новата политическа сила ще може да промени ВСС и съдебната система. Миналата година на хоризонта пред Радев не проблясваше такава възможност.

Според Христо Иванов символът на задкулисието са „Сараите“. Как наричате вие моделът на скритата власт?

Там някъде е центърът на властта. Бойко Борисов до голяма степен е марионетка на задкулисието. Но марионетка, която си е запазила правото да взима важните решения, като оставя милиардите на други.

Очевидно е, че за разграждането на този модел срещу него трябва да се противопостави друг модел.

За да проработи, този контра модел трябва да бъде консолидиран. Ако противоречията в опозиционния сектор продължат, нищо добро няма да се получи. Примерно, по темите за фашизма в България – дали е имало, или е нямало. Или споровете за характера на властта след 9 септември 1944 година.

Но по този начин ние вървим с гръб към бъдещето и с лице към миналото.

Най-важната задача за един модел е да се обърнем с лице към бъдещето и да загърбим миналото. Защото мен няма да ме убедят, че у нас не е имало фашизъм – знам какво се е случвало и с дядо ми, и с баща ми. Въпреки че баща ми е осъден на доживотен затвор в името на Симеон Втори, аз бях първият политик от БСП, който отиде да се срещне явно с него през 1999 г., а имаше много, които бяха ходили тайно. Това е да гледаш напред. Обръщам се директно към градската десница – те спечелиха кметските си места в София с подкрепата на БСП, но на втория тур не подкрепиха нашия кандидат Мая Манолова.

В този смисъл, приемате ли принципа на дисидента Навални за „умно гласуване“: всички - обединени срещу властта, а при успех - всеки по пътя си?

Нямаме друг вариант. Дали ще го наречем умно, дали принципно или достойно, това няма значение.

Някои разбират достойното гласуване в ленинския му вид – първо да се разграничим, после да се обединим.

Почнем ли отново да се разграничаваме, резултатът е ясен. Няма времеви толеранси за подобни действия.

Преди година част от парламентарната група на БСП гласува на своя глава „за“ кандидатурата на Цацаров за шеф на КПКОНПИ, което беше изтълкувано като гузна съвест или зависимости. Има ли във вашата партия пипала на олигархичния модел?

Като цяло парламентарната група трябваше да гласува „против“, но половината гласуваха „за“. Някои депутати, главно от пловдивската група заявиха, че са работили много добре с Цацаров още като съдия и го подкрепиха.

Кирил Добрев пък е определян за подводницата на Пеевски в БСП.

БСП не е бронирана или имунизирана срещу подобни явления. И те са ясни – Георги Гергов, Кирил Добрев. Това са хора, които вдигат лозунги срещу статуквото, но финансово съществуват много добре в нашите среди, на базата на взаимоотношенията си със сега управляващите.

Около последните събития в БСП излезе виц, че ако ГЕРБ също проведе вътрешнопартийни избори, те ще бъдат спечелени от Георги Гергов.

Както се видя, купувачите в БСП не успяха. Получиха звучен шамар. Това показва, че БСП е достатъчно консолидирана около идеи, а не около търговия и все още не е изкарана на тезгяха.

Друга шегичка пък гласи, че ГЕРБ и БСП са двете фракции на БКП – дори в редиците на управляващата партия има повече партийни секретари, отколкото при вас. И това не е особено голяма тайна.

Това са шегичките на тези, които искат да вървим напред със задниците си. През последните години на социализма потребителната стойност на членството в БКП растеше. Чрез него някои хора постигнаха големи успехи в личен план. Нищо странно няма, че тези прагматици са се пренесли в пространството на ГЕРБ.

Протестът е граждански, но той носи огромен политически заряд. Проблемът е, че хората от площадите трябва да овластят политически фигури, които да реализират техните цели и послания. Без да подценявам председателя на БСП, силно се съмнявам, че лично той може да постигне успех в това начинание. Имате ли подходящи хора за диалог с протестите?

Имаме квота и отделна листа за млади хора до 35 години. Нашите младежи по нищо не се отличават от онези на площадите. Моите деца също са на протеста. И синът ми, и дъщеря ми са завършили в Англия, синът ми е доктор от Оксфорд. Всички протестиращи младежи са на един акъл.

Как интерпретират вашите деца смисъла на протеста?

Те са много наясно с конкретната ситуация в страната и виждат всички простотии, които се случват тук. Дори гледат в по-директен план, защото виждат какво ми се случва на мен самия. Те плащат и цената да са мои деца – една допълнителна такса. Сергей Станишев се загрижил защо Теодора Овчарова на конгреса получи повече гласове от Велислава Дърева. А не се интересува защо самият той, 14 години председател на БСП и президент на ПЕС, има по-малко гласове от Теодора Овчарова. Дребни хора.

Хигиенизирана ли е БСП след този конгрес?

Това е процес. Една абсолютно изчистена партия не е полезна за никого. Вече сме наблюдавали единодушни формации, които вървят смело към светлото бъдеще и знаем до къде стигат. Привърженик съм на партии, в които има дискусии до разумния предел. Не можеш да стигнеш до разумен предел, когато кроиш планове как в пленума да свалиш Нинова, защото в някои ситуации там имаш повечко хора. Тези, които проповядваха конфронтациите, си получиха заслуженото. Има една мисъл на Оскар Уайлд: амбицията е последното убежище на посредствеността. Не виждам по-ясно доказателство за верността ѝ от напъните на Краси Янков и Валери Жаблянов.

Най-вероятно в близко време ще видим „шесторката“ в други партийни редици, кои според вас ще бъдат те?

Няма абсолютно никакво значение. Лошото е, че повлякоха със себе си още четирима човека, които нямат никаква вина. Но, както е казал Христос "Не им се сърди, Господи, те не знаят какво правят". Иначе съм твърд противник на всякакви изключвания от партията, отлюспвания, кинжалски номера. Няма партия, която да е спечелила от това, че разчиства враговете с партиен билет. Нито СДС спечели през 90-те години, нито БСП през 2014 г., когато изключи Румен Петков, Георги Първанов, Евгени Желев. Направиха го уж демократите – същият Сергей Станишев, същите Валери Жаблянов, Димитър Дъбов. Щом искаш да напускаш обаче, конят ти е здрав, пътят ти е прав.

Не е шегичка, че в практиките си БСП е сочена като най-дясната партия в България. Особено заради въвеждането на плоския данък по времето на Кабинета „Станишев“.

Спекулацията с плоския данък е извадена от контекста. Той беше въведен 2006-2007 г. за привличане на чужди инвестиции и за изсветляване на бизнеса. И това се случи. Вижте как вървяха приходите първите две години – и от данък печалба, и от облагането на доходите на физическите лица. Освен това увеличихме заплатите на всички, засегнати от отпадането на необлагаемия минимум. А чуждестранните инвестиции? Само за 2008 г. те са 7 милиарда. Бойко Борисов за 10 години не е привлякъл толкова.

Сега обаче чуждестранните инвестиции са под 1% от БВП годишно, сивият сектор си е на тъмно, а данъкът не работи по вашите описания.

Тази схема от години е за преразглеждане. Плоският данък изчерпа своите възможности и трябва да се премине към нормално пропорционално облагане. Не казвам данъците да достигат стойности от 50-60% като в някои страни. Но нищо позорно няма в това богатите да плащат малко повече за просперитета на държавата. Отнася се за тези няколко хиляди човека, които получават над 15 000 - 20 000 лв. на месец.

Както е в класическия западноевропейски капитализъм.

Включително и американския.

Защо в БСП още съществуват атавистичните настроения срещу социалдемокрацията и се отстоява твърдо демократичния социализъм?

Няма такива настроения. А и едва ли някой разбира разликата между двете понятия. Това беше дискусия от началото на прехода.

Социалдемокрацията днес е типична буржоазна идеология с центристки акценти.

Не мисля, че у нас въобще има такава дилема. Трябва да се формулира новото ляво.

Философът Хабермас критикува съвременните общества от леви позиции и говори за опитомяване на капитализма. Анализирате ли тези идеи в БСП?

Ние напоследък престанахме да говорим за Великата октомврийска революция. Но тя промени не само Русия, а тогавашния капитализъм. Някога се шегувах, че истинският социализъм е построен не в СССР, а в западните капиталистически страни, под влияние на съветската система. Днес лявото се изроди, сведе се до LGBT, джендър. Новото ляво трябва да включва задължително и нещо патриотично.

Имаме лош опит с патриоти, на които руският патриотизъм е по-мил от отечествения.

Сега пък залитат в другата посока - каквото каже Вашингтон, това е истината. Не съм против Америка, но защо взимаме от тях най-старите самолети?

Възможно ли е газовата тръба на т. нар. „Балкански поток“ да свърши повече политическа работа от протестите и да ускори промяната – „Газпром“ настоява за 80% свой газ през нея, американците искат диверсификация?

„Газпром“ е платил за тези 80 процента.

Тоест - неминуемо е да потече 80% руски газ?

И да не потече, руснаците трябва да платят за този капацитет на тръбата.

Значи случаят е приключен, а Борисов продължава да говори за диверсификация. И това ли е фокус?

Естествено.

В цял свят е известно, че отсъстващият винаги губи, това е аксиома. Наши политически практики обаче показват, че отсъстващият често печели – поведението на Първанов в първата му предизборна кампания и на Трифонов сега. Как си обяснявате тази аномалия?

Има още един пример. През 1996 г. Кольо Добрев стана министър на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов. И престана да дава пресконференции. След дълго мълчание даде първата си пресконференция в Русе през септември и се изцепи, че в БСП има корумпирани министри. Аз също бях министър. Когато го попитахме на заседание на Министерския съвет за кого става дума, се оказа, че не бил министър, а зам.-министър и корупцията била, че подписал рецепти за някакви лекарства. Пълна измислица.

Явно това е тактика.

След като 30 години говори, сега Слави реши да млъкне. И може би е прав. Но едно мълчание, натоварено с големи надежди, може да доведе и до огромни разочарования.