ИТН и Слави Трифонов блъфират по-умело и от БСП, че ще се самоубият. Правили са го вече

Рецептата е изпитана: издигане на спорни, дори абсурдни номинации и извиване ръцете на партньорите да ги приемат, пише Даниел Смилов в Дойче Веле.

България не иска и не се нуждае от нови избори. След три парламентарни вота миналата година сега е време за по-продължителен период на отговорно управление - това е посланието на електората от скорошните социологически проучвания. И това послание има основания, защото страната не може да остане без парламент и само по служебно правителство, когато се вихри истинска война в непосредствена близост до нас и когато предстои планирана бюджетна актуализация. Това е контекстът, в който се случват последните коалиционни игри в четворния управленски формат – игри, които отнемат много енергия за действия, които биха били далеч по-смислени.

Играят си на "тийнейджър заплашва да се самоубие"

Поне две от партиите в четворната коалиция – БСП и ИТН – си играят на “тийнейджър заплашва да се самоубие”. Корнелия Нинова се държи така, сякаш всеки момент ще напусне коалицията: тя дори си внесе предложение за гласуване с хартиени бюлетини, въпреки че миналата година БСП беше най-големият радетел за машинния вот. Ясно е обаче, че ако БСП разбие това управление, съдбата на партията на последващи избори ще е трагична. Това е така по много причини – спорен и не особено харесван лидер; политики, отблъскващи младите и проевропейски настроени хора; самоизолация в Европа. Но основната причина за бъдещ неуспех е, че БСП сама избира да се състезава основно на терена на “Възраждане”. А този терен, освен че е кафяв, разкалян и хлъзгав, е и пренаселен, защото на него загрява и Стефан Янев. Как тези три формации биха разпределили “патриотичната-путиноидна” ниша е трудно да се предположи. Едно е сигурно: каквото и да е разпределението, БСП ще са много неприятно изненадани.

ИТН и Слави Трифонов блъфират по-добре от БСП, че ще се самоубият. Това е така, защото те вече са го правили успешно. От първа политическа сила в предишния парламент те станаха пета в настоящия само в рамките на няколко месеца. Оттук е само една крачка до ново и този път окончателно самоунищожение. Рецептата на ИТН е позната и изпитана – предложения за спорни и дори абсурдни кадрови назначения, и извиване на ръцете на партньорите да ги приемат. Спорната кандидатура в момента е на г-н Каримански за БНБ, а към нея се добави и вече абсурдната кандидатура на г-н Карбовски за СЕМ. След този скеч вече мнозина сигурно се чудят за какъв важен пост ще бъде издигнат Шишо Бакшишо.

"Червените линии" на БСП

БСП не се предават лесно в надпреварата за по-убедително самоунищожение, обаче. Корнения Нинова не спира да чертае червени линии в подвижните “ценностни” пясъци, в които партията ѝ е затънала. Не можело да искаш да спреш войната, а да изпращаш оръжие, тръбят червените “миролюбци”. А с какво друго, освен с оръжие, може да бъде спряна една доста варварска военна агресия, която – ако се окаже успешна – със сигурност ще доведе до нова подобна агресия още по-близо до България? Нашата страна трябвало да стои и да гледа и да не се меси, защото така по-малко ще дразни Путин. Наистина ли обаче в Кремъл следят толкова внимателно и с добро око гърченето на българските социалисти? И не смятат ли там, че това гърчене е просто един допълнителен белег за слабост и уязвимост?

Това са важни въпроси, които трябва да си задават “ценностно-ориентираните” социалисти, но има и други питания от по-оперативно естество. Например, как нещо, което не е в коалиционното споразумение – като изпращането на оръжие за Украйна – може да бъде “червена линия” за участие в коалицията? Нали самата Корнелия Нинова твърди, че тя може да внесе искане за промяна на машинния вот въпреки несъгласието на останалите три партии, защото това не е част от коалиционното споразумение? Защо тогава останалите три партии да не могат да внесат искане за изпращане на оръжие в Украйна в парламента, на базата на същия аргумент? И в крайна сметка, България е парламентарна република: няма логика по която най-малката и четвъртата по големина партия в НС (“Възраждане” и БСП) да могат да налагат мнението си по ключов външно-политически въпрос на всички останали. Ако, разбира се, не става дума за някаква особена логика на самоунищожение с причиняване на максимални щети за себе си и на партньорите.

Много кандидати за лидери в "идейната надпревара" за Северна Македония

За капак и отношенията със Северна Македония също стават жертва на някакви тясно партийни игри и позиционирания за бъдещи избори, с които се блъфира. България е поставила пет условия и половина за започване на преговорите между ЕС и съседката ни. Най-важното и трудното от тези условия е вкарването на българите в конституцията на СМ като “държавотворен народ”. От македонска страна изглежда има готовност за такава важна стъпка, както и за придвижване на работата в историческата комисия – другият препъни камък. Но такива промени на позициите на съседите трябва да се мотивират от българска страна и с перспектива за вдигане на ветото в разумен срок. Някои партии у нас обаче вече се държат така, че каквото и македонците да направят, то все няма да е достатъчно и ние така или иначе няма да вдигнем ветото.

Тази магарешка позиция набира скорост, а в магарешките надпревари пръв най-вероятно ще излезе Костадин Костадинов, колкото и да се инати Корнелия Нинова. “Възраждане”, например, вече предложиха референдум за започване на преговорите на СМ с ЕС. Ако за започването на преговори искаме референдум, смятайте какво ще искаме пък за решението за членството на СМ в ЕС! Сигурно тогава Костадинов ще предложи най-малкото преосноваване на българската държава със супер Велико новоучредително събрание в Онгъла. Това, че Нинова и Радев ще се класират след “Възраждане” и Стефан Янев в “идейната” надпревара за СМ, не трябва да ги успокоява: самото участие в тази надпревара вече е достатъчна диагноза.

Какво можаха да свършат управляващите дотук?

Блъфовете, заплахите, скечовете в момента засенчват всичко хубаво, каквото това управление е направило дотук, а и би могло да направи. Затова си струва да се изброят някои от тези успехи без особен коментар:

• Приемането на бюджета и финансова политика, която дава стабилност на страната в много трудна ситуация и дори запазва перспектива за растеж. Безпрецедентната световна инфлация, войната, енергийната криза и т.н. поне засега се управляват в границите на разумното, а това не е малко постижение. Увеличаването през първите месеци на годината на износа на България с 30%, например, е белег за здравината на икономиката;
• Утвърждаването на “изключителния”, по думите на фон дер Лайен, възстановителен план, който дава допълнителна икономическа предвидимост и устойчивост на България;
• Готовността на Европейската комисия да стане гарант на правата на българите в Северна Македония по време на преговорния процес. Тази стъпка не се обсъждаше у нас много обстойно, но всеки, който наистина е загрижен за тези права би трябвало да я приветства;
• Закриването на специализираните съдилища и прокуратура, което е  на път да стане сериозно постижение в съдебната реформа. Ако бъде последвано в разумни срокове и от преформатиране на КПКОНПИ и избиране на нов шеф на агенцията, това ще бъде ясна гаранция за движение в правилна посока;
• С действията си, сред които арестуването на Борисов и Горанов си остава спорно, все пак правителството ясно демонстрира политическата връзка между прокуратурата и бившите управляващи, които се възползват от нея като чадър. Всички вече разбират, че Иван Гешев е политизиран главен прокурор, който действа като спирачка по разследване на очевидно проблематични казуси, като хазартната афера, например. Някои дългоопашати лъжи – като това, че Васил Божков и Цветан Василев не могат да бъдат разпитвани дистанционно, бяха изцяло разобличени. Всичко това – заедно с аргументите, представени на ВСС от двама правосъдни министри – обосновава достатъчно убедително исканията за отстраняването на главния прокурор. Процедурната окопна война, която той води, не може да прикрие загубата му на политическия и моралния спор по темата.

Този списък може и да бъде продължен. Той показва, че коалицията има на какво да стъпи. И че може да отстрани общественото усещане за загуба на посока, ако се фокусира върху справяне с реални проблеми. И като отстрани някои допуснати кадрови недоразумения, каквото изглежда е министърът на културата. Но най-важното е партиите да спрат да си играят на заплахи със самоубийства и да започнат да се държат като зрели индивиди. Това, уви, изглежда не е лесна задача.