Сложно са оплетени търговско-икономическите отношения между България и Румъния.

Със своя голям и платежоспособен пазар северната ни съседка предлага  на не една и две български фирми простор да разгърнат своя производствен потенциал. Но, от друга страна,  това пък е причината много чуждестранни инвеститори да напуснат България и да пренасят своите офиси и производства отвъд Дунав. А след това пък техните продукти се връщат у нас и донякъде конкурират нашите предприятия, пише БАНКЕРЪ.

Румъния е третият по големина търговски партньор на България в рамките на ЕС след Германия и Италия  и четвърти в света след Германия, Италия и Турция. Стокообменът през изминалите години се отличава с  положителни  тенденции. През 2006 г. стойността му прескочи един милиард евро, а по-нататък двустранният обмен показва стабилен ръст и положително салдо за България (в последните три години). Търговията между двете съседни страни през миналата година възлиза на 4.312 млрд. евро, което пак е  пореден ръст - този път от 11% спрямо 2016-а. Салдото в стокообмена е на плюс за България и е в размер на 46 млн. евро. Според заместник-министъра на икономиката Александър Манолев, който участва в българо-румънските консултации за икономическо сътрудничество, положителните тенденции ще се запазят и той се надява, че и работата на смесената работна група по темата ще допринесе в тази посока. По думите му един от начините за повишаване на стокообмена е чрез разнообразяване на търговските потоци между двете страни и включване на нови продукти в листите на предлаганите стоки.

Българският износ към Румъния, който през миналата година е на стойност 2.179 млрд. евро, е най-висок при машините, апаратите и електрическото оборудване, при растителните продукти и продуктите на химическата промишленост. Водещите категории стоки, които пък България внася от северната съседка, са минерални продукти, неблагородни метали и машини, апарати и електрическо оборудване. Двете страни си обменят метали и метални изделия, нефтени продукти, захар, зърнени култури, медикаменти, изделия на хранително-вкусовата промишленост, както и транспортни средства, включително и трактори и автомобили. Като отрасли с перспектива за растеж в двустранната търговия може да са посочат машиностроене, електроника и електротехника, строителство, хранително-вкусова промишленост, текстилна и трикотажна промишленост, IT аутсорсинг и други.

Хората на бизнеса  от двете страни на Дунав са е отворени  едни  към други. Към момента около 2500 малки и средни фирми с български капитал имат дейност в северната ни съседка. А около 2100 румънски  компании отброява статистиката в България.

Вече има и съвместни проекти. Румънските фирми проявявали интерес към различни форми на партньорство, в това число и производствено коопериране, отбелязват хората  от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. А това е добра форма за сътрудничество за българските компании, тъй като има лимит за присъствието на чуждестранни стоки в румънските магазини.

Отрасълът с висок потенциал за развитие е туризмът. През последните две години над 1 млн. румънски туристи са почивали на българското Черноморие. Но въпреки членството на България и Румъния в Европейския съюз все още има административни бариери и пречки за превоз на стоки и товари по  река Дунав и през нея. "Мостът на дружбата" между Русе и Гюргево вече се задъхва да обслужва жп и автомобилния трафик между двете страни и между Европа и Азия. От юни 2013 г. в редовна експлоатация е и Мостът "Нова Европа", известен и като "Дунав мост 2", който свързва градовете Видин и Калафат. Очакваше се  с изграждането му транспортната мрежа на България да се отвори и да се интегрира по-тясно в европейската транспортна мрежа, като се използват възможностите за комбиниран транспорт и за прехвърляне на определени обеми трафик от шосе на железница. Още повече  че проектът е част от Паневропейския транспортен коридор №4 и има ключово значение за цялата югоизточна транспортна ос на Европа.

Работите по инфраструктурата около "Дунав мост 2" обаче изостават. А и заради липсата на удобен подход към съоръжението  то не успя да привлече поне част от трафика и да облекчи моста при Русе. А причината за това е състоянието на  пътищата към него. Първокласен републикански път от Видин до Ботевград свързва моста с автомагистрала "Хемус". Предвижда се той да се разшири до скоростен път, но кога ще стане това не е ясно. По-пряк път до София е възможен през Петроханския проход, който обаче е труден за преминаване. Говори се за тунел там, но и той остава проект за необозримото бъдеще, ако въобще бъде изграден. В същото време румънците са рехабилитарали пътя, който съкращава маршрута до Унгария, но там пък той минава през населени места.

През последните години инвеститори проявяват интерес  и за изграждане на мостове между Оряхово и Бекет (само шосейна връзка), както и между Силистра и Кълъраш. Предполага се, че вторият проект има по-големи шансове и именно там ще е следващата връзка между двете страни. Той е и в най-напреднала проектна готовност. Съобщи го пред депутатите от парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ресорният министър Николай Нанков. До края на годината ще бъде създадена българо-румънска компания за реализация на третия мост, като идеята за съвместна фирма е на Нанков и на транспортния министър Ивайло Московски. По новия мост ще има само шосейна връзка. Пари за изграждането му ще се търсят от бюджетите на двете страни, като се разглеждал и вариант за концесия. Но имало и проблем, тъй като отсечката от румънска страна попадала в "НАТУРА 2000".

В стратегията на румънското правителство обаче се говори за още седем моста над Дунав - при Кълъраш, Браила, Галац, Турну Мъгуреле и Бекет.

Основните  предимства за развитие на бизнеса и за увеличаване на инвестициите в двете държави са, както бе казано,  стабилността и лесният достъп до пазарите, квалифицираната работна ръка, ниските данъци и такси, държавните програми и фондове, индустриалните паркове и зони, развитието на ИТ сектора и автомобилната индустрия.