Ромите от Гърмен излизат на бунт, ако не се прекратят протестите срещу незаконните им къщи. Te вече са се консултирали с адвокат и смятат да заведат дело за расизъм в Страсбург. Продължава ли напрежението в Гърмен и какви ще бъдат действията на ромите, ако не се изпълнят исканията им.

След близо месец протести, обстановката в Гърмен продължава да е напрегната. Днес изтече ултиматумът, който ромите бяха дали на протестиращите, за да се срещнат и преговарят. Никой обаче не отговори на поканата и въпреки призивите на ромите, до среща не се стигна. Жителите на квартал „Кремиковци” ще търсят подкрепа от министъра на вътрешните работи, за да се нормализира обстановката и да не се стига до сблъсъци в бъдеще. Какви са настроенията в Гърмен и до къде са готови да стигнат ромите, за да се изпълнят исканията им, проверихме по-рано днес.

Ромите от „Кремиковци” настояват протестите срещу тях да спрат и казват, че искат мир.

Юлиян Герасимов: “Хора, престанете вече, защото както казва Бойко ще се запали чергата и ще стане лошо, няма кой да я изгаси накрая. Не забравяйте, че ние не сме слаби – и ние сме силни, но искаме да седим мирно.”

Иван Айдаров: “Как те може да идват тука и какво искат да си правят, а ние не може да отиваме в Гърмен?”

Гроздана Айдарова: “Не може от страх да идем да си изкараме хляба, да си нахраним децата.”

Хората в Гърмен обаче смятат, че протестите срещу незаконните къщи трябва да продължат докрай и че ромите нямат основания да твърдят, че напрежението идва от местното население.

Коста Папанов: “Какъв мир? Те не са имали война, те я правят. Да ти влязат в избата, навсякъде. От кой са тия кражби?”

Иван Димитров: “Протестът трябва да продължава до край. Да им се докаже, че в тая държава има закони и са еднакви за всички. Ако има нещо за събаряне – да се събори.”

Хората от махалата са категорични, че няма да позволят, макар и незаконни, къщите им да бъдат съборени.

Ромите от Гърмен вече са се консултирали с адвокат и смятат да заведат дело в Страсбург.

Парите по европейски и национални програми трудно достигат до ромите. Проучване на клуб „Отворено общество” в русенска област е показало, че хората от този етнос не знаят какво е интеграция, не познават експертите по въпросите на малцинствата към общините и смятат, че средствата, отпуснати за Десетилетието на ромското включване са отишли в джобовете на техните барони и на няколко определени фондации.

В Русе има десетина ромски неправителствени организации. Освен, че всички са регистрирани само в областния град, и нито една от тях не работи.

Даниела Янева – клуб „Отворено общество”: “Извън Русе няма НПО, които да се занимават с ромските въпроси. Общината остава единствената институция, която предлага социални услуги, а те имат нужда от такива…”

Георги Димитров е председател на сдружението за културно-просветна дейност „Рома”. Казва, че на някои ромски неправителствени организации не им се дава шанс да работят – написал е поне 10 проекта досега, но нито веднъж не е печелил. Т

Георги Димитров – председател на Сдружение за културно-просветна дейност „Рома”: “Не може да регистрираш неправителствена организация, да пишеш проекти и само да легализираш участието на другите, които постоянно печелят… Ний затова не можем да прогресираме, нямаме старт…”

Георги Димитров определя като порочна практиката едни и същи неправителствените организации да печелят проекти.

Георги Димитров – председател на Сдружение за културно-просветна дейност „Рома”: “Тия пари трябва да дойдат при мене, аз да обуча екип, да накара тия хора да ходят на училище… Да има преквалификация, да има обучение, да има работни места. Тия роми – те сами ще се интегрират.”

И така на теория у нас е пълно с организии и документи, които работят за интеграция на малцинствата, но на практика реални стъпки липсват.

Ромите смятат, че за да има резултат от реализацията на проекти, които касаят общността, задължително в тях трябва да участват техни представители.