От куршум на враг или съратник загива Ботев? Къде е прострелян? Къде е заровена главата му, за да не я поругаят?

Какво научихме за Ботев 145 години след неговата трагична гибел? Знаем ли всичко за нашите национални герои? Сякаш само на 2 юни, ние българите, масово се сещаме за него – качваме портрета му или стих в социалните мрежи.

Книгата на Бойко Беленски „Да каже нявга народът“ излиза в момент, когато „геополитическите полюси“ в света се разместват под въздействието на медицинска и политическа пандемия, когато много общочовешки ценности са подложени на съмнение.

Историческият роман „Да каже нявга народът…“ е своеобразен поклон към Ботев, и още един щрих към съхранението на националната ни памет като нация, предаде репортер на БГНЕС.

В новата си творба за революционера и гения-поет, след век и половина научни спорове, градски легенди и различни исторически тези и тълкувания, Беленски категорично осветлява въпроси, които обикновено нямат еднозначни отговори и обвиват в митология личността на един от най-достойните синове на България.

От куршум на враг или съратник загива Ботев? Къде е прострелян? Къде е заровена главата му, за да не я поругаят? По любов ли се жени за Венета, племенницата на владиката Панарет Рашев, или за да се сроди с имотна жена, за да финансира комитетските дела? Приятелство или вражда съпътстват отношенията му с Любен Каравелов?

Бойко Беленски живо и образно ни представя един много релефен и земен лик на литературния талант и войвода, светиня за поколения българи. В романа Ботев не е икона, но не е и демитологизиран. Младият и образован калоферец е представен като страстна натура, на която нищо човешко не ѝ е чуждо. Роден бунтар, с остър език и полярен характер, огнена натура, която не търпи насилие и диктат, която не прави компромис и воюва за убежденията си със сърце, душа, сълзи и кръв.

Романът дава на читателя ярка представа за национално- освободителните борби във Влашко, оживяват образите на Левски, на руският нихилист Сергей Нечаев, на Любен Каравелов, на Садък паша, Никола Обретенов, Панайот Хитов, Филип Тотю и много други, както и всички възторзи и подлости, които съпътстват революционните завери за освобождението на Отечеството ни.

С дълбок психологизъм е разкрита и душевната драма, която върви часове преди смъртта на напетия войвода и финалното прозрение, „че това е краят и че единственото, което му остава е честта, достойнството доблестно да посрещне смъртта и да не се посрами“. Кървавите боеве на четата срещу черкезите и редовната турска войска във Врачанския Балкан са възвеличени и сравнени с героизма на 300-та спартанци в битката при Термопилите.

Написването на романа отнема 10 месеца на Беленски, като той е завършен на 2 юни м.г. , а излиза от печат от издателство „Атеа“ съвсем наскоро. Авторът на 30 книги вече има опит в създаването на исторически романи – за канове и царе, за Стефан Стамболов и Г. С. Раковски. За историческата проза споделя, че ползвал богатата библиотека на приятеля си ерудита Петър Велчев, секретар на Литературния институт към БАН. Той му е и съветник. Така авторът разполага с уникалната библиотека и изучава богатия фактологичен материал. А научната му работа определя подхода, методологията. Трябва да добавим и таланта на разказвач… „Въпрос на организация е самото писане, на организация, воля и много труд“, споделя Беленски. Той не крие, че е имал доста притеснения, за да изгради художествените образи на светините Ботев, Левски, Каравелов, а преди това и на Раковски: „Започнах с голям страх, тъй като никой не е посмял да ги интерпретира в чисто художествено отношение, да ги извае в прозата! Докато Раковски умира безлико от туберкулоза, Ботев има величава смърт, към която се е стремял…“

Любопитна подробност от технологията на книгопечатането е, че изображението на корицата на книгата е първият триизмерен образ на Ботев, нарисуван от режисьора Георги Врабчев. Затова Ботев не само пронизително ни гледа на една ръка разстояние, а сякаш може да го пипнем. Заедно с текста ние действително се докосваме до него и научаваме неподозирани неща за непреходното му дело.

„Да каже нявга народът“ е творчески литературен продукт, с непреходно значение, който всеки мислещ българин е добре да добави към селекцията в домашната си библиотека. Романът е стойностно четиво за средношколците, за подготовка за олимпиади и литературни конкурси, както и за студенти- хуманитаристи. С помощта на този роман, подрастващите не само, ще запълнят празнините от знания за Ботев и онова бурно, и величаво време на национално-освободителни борби, но и биха намерили основа за вдъхновение. Той е порив към каузи и идеали в съвременния свят на нови предизвикателства. /БГНЕС