Подвигът на Христо Ботев не е в резултат на младостта и буйната му кръв

Саможертвата на Христо Ботев е един много добре премислен сценарий, а не безцелен акт. Завладяването на кораба „Радецки“ от неговата чета изиграва важна роля, за да разбере Европа за Априлското въстание и страданията на българския народ.

Това заяви в интервю за БГНЕС ръководителят на отдел “История на България през Възраждането (XVIII-XIX в.)” в Националния исторически музеи д-р Михаил Симов.

На 6 януари отбелязваме 173 години от рождението на големия български поет и революционер. Той е роден в град Калофер през 1848 г. в семейството на един от най-известните възрожденски учители Ботьо Петков.

„Ботев навлиза доста млад във водовъртежа на революционната борба. Той изминава дълъг път за своята 28-годишна възраст – от калоферското даскало до това да бъде предводител на четата, слязла на българския бряг при Козлодуй“, заяви д-р Симов.

Подвигът на Христо Ботев не е в резултат на младостта и буйната му кръв.

„В него виждаме един много трезв, много премислен, много осъзнат политически водач на българското революционно движение. Той застава начело на БРЦК в един много труден период, след гибелта на Левски и след като Каравелов се оттегля от активна дейност. Ботев заварва една политическа апатия, не се знае накъде да се поеме, оттук-насетне какво да се прави. Неговата заслуга е в това, че в правилния момент насочва българската емиграция към действия. Той много добре познава както Източния въпрос и международната политика, така и положението на своя народ и много добре може да прецени кога е дошъл моментът да се действа и кога трябва да се изчака“, каза д-р Симов.

Според него е важно да имаме такъв политически истински водач, какъвто сегашният политически елит като чели не може да излъчи.

„Всяко поколение трябва да плати някаква цена, за да живее в по-добри времена. Не може да съизмерваме днешната епоха с ценностите на една отминала епоха. Добре е да помним, това което се е случило, да помним хората, на които дължим сегашното си положение и да се поучим от тях“, призова д-р Симов и припомни, че борба на Ботев на първо място е за свободна България, в която всички могат да живеят по един по-справедлив начин.

Попитан дали революционерът е достатъчно познат и оценен, той посочи, че още в първите години след Освобождението Ботев заема видно място в Пантеона на българските национални герои, героите на Възраждането и освободителната борба.

„Доста внимание му се обръща. Едни от първите паметници, издигнати в свободна България са паметници на Ботев, например този във Враца. Има и недоизказани неща за Ботев. Няма как да се каже всичко за него в публичното пространство и учебните програми. Ние познаваме Ботев предимно като поет и войвода на неговата чета, но той има и една много сериозна публицистика, в която са заложени изключително силни политически познания. Там вече виждаме до колко дълбоко той е навлязъл в тънкостите на източната политика и в събитията, които се разиграват по това време на Балканите, колко ярко изобличава еснафлъка на чорбаджиите и псевдопатриозма, и цялата разкапаност на османската държавна система. Също така се четат и много силни социални послания на революцията. Той я възприема не просто като отхвърляне на османското иго, но и като създаване на една по-справедлива социална система“, коментира историкът.

Той обяви още, че се надява от този пролетно-летен сезон ремонтираният кораб „Радецки“ да започне да изпълнява своите плавания.

„От това лято корабът приема посетители и функционира като музей. Посетителите там могат да видят една малка експозиция, посветена на Христо Ботев, на похода на четата, както и на историята на самия кораб, който е историческа реликва и е реплика на оригиналния“, заяви д-р Симов.

„Походът на четата на Ботев е пример за това колко добре е преценил ситуацията. Завладяването на кораба „Радецки“, вдигането на шум около това и изпращането на телеграми до Европа изиграват огромна роля, за да се разбере какво се случва у нас, за Априлското въстание, за страданията на българския народ. Гибелта на Ботев е цената, която е трябвало да бъде платена, за да се получи този желан политически ефект“, обобщи историкът.