Журналисти от Източна и Западна Европа призоваха Еврокомисията да се активизира в защита на медийната свобода

"Защо търпите, защо не реагирате", запита днес Павол Шалай от "Репортери без граници", след като разбра, че от месеци премиерът Бойко Борисов отказва да отговаря на журналистически въпроси и си е направил джип-студио за комуникация с обществото през Фейсбук. На видеоконференция в Европейския парламент, организирана от Групата на социалистите и демократите, Карин Барзегар от телевизия ТV-5 Monde каза, че ако френският президент си позволи такова поведение, ще предизвика колективен бойкот от медиите и няма да се задържи на поста си, пише вестник СЕГА.

Един от модераторите на конференцията бе Елена Йончева, която ръководеше панела "Медиите под натиск - накъде вървим?" Самата конференция, която мина под наслов "Медиите и творческата свобода под атака - Европа трябва да действа", събра професионалисти от много европейски държави. Те посочиха най-тежки проблеми в България, Унгария, Полша, Словения и Хърватия. Отправени бяха и критики към Франция, заради забраната да се снимат лицата на полицаи и жандармеристи по време на улични сблъсъци. Председателката на групата на социалистите Ираче Гарсия заяви, че въпросът не се свежда само до защита на журналистите, а до защита въобще на демокрацията, защото без свободни медии обществото лесно става жертва на манипулации.

Генералният секретар на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес огласи писмо, изпратено в петък до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и подписано от ръководителите на четири европейски организации, с искане за по-решителна намеса на европейските институции в защита на журналиистите. "През 2020 бе отбелязан злощастен годишен рекорд: регистрирани бяха 245 сигнала за нападения в 22 страни от ЕС над 873 души, работещи за медии или свързани с тях. Платформата на Съвета на Европа за защита на журналистите регистрира 115 нарушения на свободата на медиите в 27 държави от ЕС (най-високото равнище от 2015 г.)", се казва в документа.

За България бе изтъкната засилващата се монополизация, при която с участието на чуждестранни собственици се формира небивал конгломерат, който да контролира медийното съдържание от създаването до разпространението му. Тези нови собственици се ползват с благоразположението на правителството, което им дава свобода да оперират въпреки очевидното погазване на конкуренцията на медийния пазар. В ръцете им се концентрират телевизионни и радиостанции, онлайн медии, вестникарската група на Делян Пеевски, а за шапка над всичко стои изкупеният още миналата година от тях най-голям телеком в страната.

Към традиционните критики срещу ограничаването на медийната свобода в Унгария и Полша бе добавено и възмущение от презрителното отношение към журналистите на словенския премиер Янез Янша, който ги нарича "проститутки". Разобличена бе и Хърватия заради съдебния тормоз над журналисти, чиято цел е да предизвика у тях рефлекс за автоцензура. Общата равносметка обаче показа, че тези държави далеч не са толкова зле като България, която е на 111-то място по медийна свобода според класацията на "Репортери без граници", докато Унгария е на 89-то място, Полша - на 62-ро, Хърватия - на 59-то, а Словения - на 32-ро.