То е кулминацията на десетгодишни натрупвания - смесица от авторитарен дух, обикновена наглост и рядката смелост да зачеркваш четвъртата власт непрекъснато

Вероятно ще оспорите, вероятно имате добър архив и добра памет, на всичко отгоре конкуренцията между нагли изказвания е прекалено голяма, за да се отсее победител. Последното изказване на премиера обаче е кулминацията на десетгодишни натрупвания - смесица от авторитарен дух, обикновена наглост и рядката смелост да зачеркваш четвъртата власт непрекъснато. Ето какво беше:

"Аз не каня вече медии, имам си живо включване...Има много зависими журналисти, които не са зависими от правителството, правят си някакви поръчки и не искам да си хабя нервите".

Ще се наложи ние да си похабим нервите за това изказване. В него Борисов откри топлата вода, която отдавна му беше необходима. Откри чистите минерални извори на лайфстрийма от Фейсбук и се пльосна в тях с "Булгар, булгар". В тези чисти извори не се намесват журналисти, които да попитат каквото и да било, думите му струят като първите няколко страници на "Работническо дело", място за въпроси няма, не може да прехвъркне ни една мисирка. Имаш ПР с телефон и камера и толкоз - това е единственият проводник на премиерските думи. Журналистиката е излишна - да питаш, означава да хабиш нервите на премиера, пък и да хабиш своите.

Навремето главният прoкурoр се обяви против разделението на властите и ги обяви за екстремна идея. В момента премиерът директно обяви четвъртата за абсолютно ненужна. Желанието на Борисов е: властта и медиите да нямат общо поле, на което да се срещнат; всеки да разполага със собствен лайфстрийм, а публиката, ако ѝ се занимава, да гледа и двата, но никога вторият да не може да задава въпроси за първия. Едно време журналист можеше да се притиска и пребива. Сега не е необходимо, много по-лесно е ако се разпусне въобще цялото медийно поле.

Ако има първопринцип на демокрацията, то е че тя представлява сблъскване на множество гласове, които в някаква пещ от мнения, въпроси и отговори, да изковат някаква минимална справедливост, минимален консенсус по обществените въпроси. Натискът срещу властта не се осъществява, за да "хаби нерви на премиера". А за да се избегне евентуалната катастрофата, която е неизбежна, когато корективи и лостове за въздействие изгубят възможността си да функционират.

Връчен ви е нов обществен договор. На него пише:

"Ние, хората от властта, и вие обикновените хора, доброволно се отказваме от нашия посредник - медиите. След известно време (има няма 170 години от раждане на пресата), решихме, че тя вече няма да може и не трябва да пресира властта, защото само си хабим нервите".

Подпис: премиерът.

Място за вашият подпис: Няма.

Автор: Райко Байчев / Actualno