Само девет области в България (основно там, където са големите градове) са достигнали и надминали предкризисното равнище на икономиката си, сочи доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Най-слаборазвитите райони в Северозападна България дълбаят дъното като разликата между тях и София достига рекордни нива.

И демографската ситуация там е пълна катастрофа – обезлюдяването като че ли няма как да спре.

И всичко това след вече 10 години на членство в ЕС и милиарди от т. нар. "хеликоптерни" пари, които се изсипват в кохезионни и други програми за изостаналите региони. След хиляди отрязани лентички на стадиони, спортни зали, огради и къщи за гости и в най-изостаналите села. Защо се получава така?

Дали пък още от същото и през следващите 10 години ще оправи нещата?

Няма да ги оправи. Концепцията е тотално сбъркана на централно ниво. Политиката "тука има едни пари дето само нас чакат, хайде да ги усвоим" очевидно не работи.

Ножицата между богатите и бедните се разширява, като това показва и движението на индекса Gini, който я измерва. Проблемът е, че огромната част от парите, които ужким са предназначени за селските райони, всъщност по едни или други канали се връща обратно при клиентелата на властта най-вече в София.

Дали заради, както се говори, завишените в пъти корупционни ставки или заради това, че собствениците на изпълнителите на държавните поръчки нямат общо с регионите, където действат. Нещо повече, поддръжката на построените обекти остава грижа на съответните изоставащи общини.

Така за сметка на няколко работни места, най-вече за пазачи, те се ангажират да харчат от и без това оскъдните си бюджети за излишните новопридобити активи. И това не се отнася само за селата.

Дори и областни центрове с крадливи кметове понасят непосилни товари на безхаберното строителство. Финансите на няколко средноголеми общини (например Видин и Сливен) вече не издържат. Като нищо това ще се превърне в епидемия през следващите 10 години.

Особено ако темповете на изселване на хора в трудоспособна възраст продължат.

Нито ще има кой да работи, нито кой да плаща данъци.

И това се отнася за огромни територии. Демографската бомба цъка и като че ли обезвреждането й не е приоритет на управляващите. И защо да бъде – все пак последиците от нея ще са за десетилетия напред – далеч след края на мандата им.

За разлика от усвоените пари от субсидии, които са тук и сега. Нищо, че не са особено ефективни.

А пък обезлюдяването и все по-голямото изоставане на регионите създава медийни, но и напълно реални герои като Динко. Това е проблем, който може да ни удари през лицето докато се подиграваме на начина, по който говори или по който се облича той и последователите му. В един момент ще се окаже, че тия хора ще търсят възмездие.

Като ни накажат за безхаберието и неглижирането на проблемите им. За това, че маса хора живеят като скотове в 21 век, а ние напълно по либертариански им казваме, че това си е техен проблем, който не ни касае особено.

За съжаление ни касае. Защото колкото повече махалото отива на едната страна и разликите между София и останалата част от страната, но и в рамките на самите градове, се увеличават, толкова по-силно ще е отмъщението на декласираните.

Така че вместо да се делим на умни и красиви и умни и други (изкушението признавам си е голямо), дайте да видим как да решим този фундаментален проблем.

Очевидно решение няма.

Изсипването на пари в обекти явно не работи.

Промяна в данъчното облагане би могло да е по-успешна мярка. Например държавата да поеме плащането на имотните данъци в най-закъсалите общини за определен период, така че на практика всеки собственик да спестява всяка година по нещо.

Необлагаемия минимум при данък общ доход също изглежда логичен. Хубаво е пределните данъчни ставки да са ниски, както е в момента, за да стимулираме хората, на които разчитаме да дърпат икономиката напред да се чувстват добре в България, че и нови да идват.

Добре е да помислим обаче и за работещите бедни, най-често от изоставащите региони. Сигурността и опазването на собствеността и реколтата по селата също би трябвало да са приоритет.

Вместо полицията да се занимава с това кой пуши трева, къде и колко. И без това плащаме над 1 млрд. лева годишно на МВР.

Преструктуриране на земеделските субсидии, които да стимулират ефективните производства с висока добавена стойност вместо зърнените култури също изглежда логично. Както и ударни мерки за подобряване на образованието и квалификацията на хората там.

И най-вече разбиване на феодалните порядки, при които няколко семейства държат всичко в даден малък град и волю или неволю задушават всяка инициатива. Навсякъде в тези райони има кадърни, предприемчиви и потенциално успешни хора.

Трябва да им дадем шанс да реализират мечтите си на място. Иначе просто ще си тръгнат. Като много преди тях.

Със сигурност може да има и други мерки, и по-добри от тези. Важното е да има воля за решаване на проблемите.

Иначе пари има.

Нормалният бизнес (не този с обществените поръчки) засега произвежда повече, отколкото клиентелата успява да изхарчи. То и това може да се обърне с влошаване на демографията. Само да напомним колко пари се загубиха покрай фалита на КТБ, авантюрата с Белене и другите енергийни фишеци.

Ако държавата не се прави на едър бизнесмен, а си поеме ролята (включително и социалната) всички ще живеем с една идея по-добре. Общо взето имаме последен шанс да прекъснем упадъка.

Ако не се справим – лошо. Падаме в нокаут.

Автор: Владислав Панев