В тазгодишното издание областта с най-силна икономика остава столицата.

Областите Габрово, Стара Загора, Варна и Русе също се характеризират с много добри икономически показатели. Характерен за всички области - лидери по икономическо развитие е високият приток на инвестиции, който води до създаване на нови работни места, по-високи доходи и по-добър стандарт на живот.

Обратно, в дъното по икономическо развитие се нареждат областите Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, като общото между тях е, че всички те страдат от липса на частни инвестиции. Това, от своя страна, автоматично означава висока безработица и ограничена заетост, ниски доходи и високи нива на бедност, съобщиха от Института за пазарна икономика.

Със засилването на икономическия растеж от 2014 година насам се наблюдава нов епизод на раздалечаване на областите от гледна точка на тяхното благосъстояние. За това съдим от стандартното отклонение на БВП на глава от населението, което се увеличава 2014-2015 г. и показва все по-голямата отдалеченост на областите от средната стойност. Все пак, въпреки този процес на „разпръсване” на областите, разликата в благосъстоянието между най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) последните години се колебае около 4,5 пъти. Голямото “отваряне на ножицата” при благосъстоянието между най-богата и най-бедната област е в периода на икономически бум до кризата. Предвид това може да се очаква, че с ускоряването на растежа разликата най-вероятно пак ще започне да расте.

През 2016 и 2017 г. наблюдаваме цялостно оживление на българската икономика в унисон с подема в Европа. През 2016 г. икономическият растеж достигна 3,9%, а през 2017 г. официалната прогноза е за 4% ръст. В регионите за оживлението съдим най-вече от данните за пазара на труда за 2016-2017 г. През третото тримесечие на 2017 г. заетите в страната вече са с 212 хил. души повече от дъното през 2013 г. и достигат 3,225 млн. души. Коефициентът на заетост при тези на 15-64 г. е на рекордно високо ниво – 68,5%. За сравнение, пикът в заетостта преди кризата бе отчетен през третото тримесечие на 2008 г. – 65%.

През третото тримесечие броят на заетите в Южна България е с 145 хил. души над миналогодишните нива, като 70% от общо създадените нови работни места в страната са в столицата, Софийска област и областите Пловдив и Стара Загора. В Северна България увеличение също има, но далеч по-скромно – едва 27 хил. души, което е по-малко от ръста само за област Пловдив. Във всички области в Северозападна България, с изключение на Плевен, заетостта остава далеч от най-високите си нива за последното десетилетие. В Южна България неубедително по отношение на заетостта се представят области като Сливен и Кърджали.

Ако разгледаме ситуацията на общинско ниво, прави впечатление образуването на хомогенни клъстери в Северозападна България, както и в някои смесени и погранични райони, в които безработицата остава над 25% въпреки общите позитивни тенденции.

Работните заплати също се увеличават, но последните данни на НСИ сочат, че ефектът на столицата върху средното заплащане за страната става все по-осезаем. Всъщност през третото тримесечие на 2017 г. няма друга област освен столицата, в която заплащането да е над средното за страната. Концентрацията в столицата както на съществуващите, така и на новоразкритите работни места с най-високо възнаграждение не подсказва скорошна промяна в тази тенденция.

Трайни процеси на застигане на средните нива се забелязват само в две области – Пловдив и Плевен. Обратната динамика се наблюдава в области като Видин, Силистра и Кюстендил и то въпреки ниските там работни заплати и увеличенията на минималната заплата през последните години. Ако тези тенденции се запазят, новото увеличение на минималното заплащане (с рекордните 50 лв. годишно – до 510 лв.) може да означава, че в близо половината области съотношението между минималното и средното заплащане ще е над 55%. В районите с все още висока безработица това може да означава затруднено разкриване на работни места, както и бавен ръст на заплащането заради все още високата безработица.

Качеството на образователната система в България продължава да е ниско. Делът на отпадналите се повишава в последните данни, а през 2016 и 2017 г. делът на слабите оценки на матурите по български език и литература е вторият най-голям откакто се провеждат зрелостни изпити.

Представянето на 28-те български области по редица образователни индикатори показва и големите разлики между отделните области. За поредна година първенците в класирането са областите Смолян, София (столица) и Велико Търново. Смолян е ярък положителен пример за видимо подобряване на училищното образование в рамките само на няколко години. Чрез създаване на образователна общност, целенасочена работа на регионалния инспекторат по образование и директорите, въвличане на родителите, постоянен анализ и индивидуален подход към всеки ученик областта достига рекордни резултати. Така област Смолян заема първото място в категорията „Образование” в тазгодишното издание

За съжаление, други такива примери е трудно да се открият. Основните причини за това са сгрешените стимули в училищата посредством субсидирането спрямо механичния брой на учениците и заплащане на учителите спрямо часовете без оглед на резултатите, както и строго определените учебно съдържание и метод на обучение. Ключови стъпки за постигане на по-добри резултати в образованието са планираното въвеждане на система за оценка на качеството и обвързването ѝ със субсидирането на училищата, определяне на повече средищни училища, заплащане на учителите според постигнатите резултати, ранно кариерно ориентиране и освобождаване на учебните програми в училищата.

През последните две години (2016 и 2017 г.) се наблюдава устойчиво покачване на местните данъци – в най-голяма степен по отношение облагането на недвижимите имоти. Причината е, че въпреки доброто икономическо развитие, почти всички общини срещат сериозни трудности да посрещнат финансовите си нужди. Дори и Столична община, макар и да е най-богата в страната, трудно намира ресурс да изпълни собствената си инвестиционна програма.

Към този момент 32 общини са официално в процедура по финансово оздравяване, като 7 от тях вече получиха и безлихвени заеми от държавата – общо на стойност от 20 млн. лв. Процедурата по финансово оздравяване и безлихвените заеми могат единствено да „погасят пожари” в местните финанси, но не и да помогнат за дългосрочното развитие на общините. Плановото оздравяване на общини не трябва да убива дискусията за реална финансова децентрализация.

ИПИ предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините, като това се прави автоматично по ЕГН на данъкоплатеца – парите отиват там, където е регистрирано лицето. Това е ресурс в рамките на 634 млн. лв. (за 2018 г.), което означава почти удвояване на собствените данъчни постъпления на общините. Тази реформа би подобрила неимоверно състоянието на общинските бюджети, създавайки възможности както за покриване на задължения, така и за нови капиталови разходи. Създават се и стимули на местните власти да работят за повече инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи.