Позицията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството около казуса със строителното разрешение на небостъргача на "Артекс Златен век" става все по-абсурдна.

Противно на уверенията на депутатите и на самата министърка, че новите по-дълги срокове за валидност на строителните разрешения важат само занапред, Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ е възнамерявало системно да прилага закона с обратна сила за всички заварени случаи. Според МРРБ всички големи строежи - първа и втора категория, през миналата година са били в хипотеза на автоматично удължени от закона строителни разрешения, пише в. Сега.

Това се разбира от скандалното писмо на зам.-министъра на регионалното развитие Валентин Йовев, пратено до инвеститора "Кристела" (в последствие преименуван на "Артекс Златен век") по повод изтичането на разрешението за строеж на небостъргача. Към момента не е ясно дали това е облагодетелствало някого извън "Артекс Златен век", не е ясно и как ще се прилага законът занапред при какофонията от юридически тълкувания.

Небостъргачът, който е в напреднал стадий, се намира в кв.Лозенец, близо до хотел "Маринела". Срокът на разрешителното му е изтекъл на 19 ноември 2017 г., но фирмата твърди, че е валиден на база приети през февруари 2017 г. изменения в ЗУТ. Инвеститорът "Артекс" се позовава именно на писмото на Йовев, което "Сега" изиска и получи по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Противно на уверенията на министър Петя Аврамова, че писмото има характер на кореспонденция по конкретен казус и няма официално тълкувателен характер, в него се съдържа именно тълкуване на промените в ЗУТ от 2017 г. В писмото Йовев преразказва подробно новите текстове, като заявява категорично, че законът не съдържа преходна разпоредба, която да урежда заварените производства. Поради липсата на такава разпоредба законът щял да се прилага напред за всички, в това число и за вече издадените и влезли в сила разрешения за строеж. "Издадените разрешения за строеж, които са презаверявани по стария ред, както и тези, които не са презаверявани, ще могат да се презаверят еднократно по новите правила", обяснява в писмото зам.-министърът. С тези аргументи Йовев сочи до кога следва да е валидно и разрешението за строеж на конкретния инвеститор - 10 години от датата на започване на строителството (или до 2020 г.).

Инициативен комитет "Лозенец", а и самият вносител на поправките - депутатът от ГЕРБ Александър Ненков, твърдят, че законът не следва да се прилага за заварени случаи. "В закона има преходна разпоредба - параграф 58, според който започнатите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаването на разрешения за строеж да влизането на закона в сила се довършват по досегашния ред", категорични са от инициативния комитет. Че законът няма ретроактивно действие обяви наскоро и регионалният министър Петя Аврамова, ДНСК също се разграничи от това тълкуване.

В същото време в отговора си до "Сега" по казуса от МРРБ твърдят, че при изготвянето на писмото на Йовев са взети предвид експертни оценки на шефа на ДНСК и други служители на МРРБ. До редакционното приключване на броя "Сега" не успя да се свърже за коментар с вносителя на поправките Александър Ненков. Всички обстоятелства около строежа са обект на проверка от оглавяваната от Пламен Георгиев КПКОНПИ. По казуса има и заведено дело в административния съд за бездействие от страна на ДНСК.

СРОК

Фирма "Артекс Златен век" има 7-дневен срок, в който може да отправи възражение срещу констатираните от ДНСК пропуски в строителството. Строежът ще бъде спрян след това. Това поясни пред БГНЕС регионалният министър Петя Аврамова по повод заявената от ДНСК готовност за пълно спиране на строежа на 34-етажната сграда в "Лозенец". Както "Сега" писа, ДНСК се задейства светкавично след намесата на премиера Бойко Борисов и вече вижда основание за преустановяване на строителните дейности. Преди седмица при същите констатирани нарушения от фирмата ДНСК обяви, че строежът ще бъде частично спрян. Това не е първата проверка на сградата - такава е имало в края на 2017, началото на 2018 г. и по сигнал на омбудсмана Мая Манолова, като тогава не са установени нарушения. Регионалният министър Аврамова обяви, че всички предходни проверки били извършвани от регионалното ДНСК, обектът сега за пръв път се проверявал от централната дирекция. „Не мога да коментирам дали някой си е затворил очите“, застрахова се Аврамова. „Не мога да гадая. Сградата има законно издадени строителни книжа и разрешение за строеж, което е влязло в сила.  Спорът, който стои на дневен ред, е има или няма валидно разрешение за строеж. Очаквам Софийският административен съд да се произнесе по този въпрос“, заяви Аврамова на въпрос може ли да се стигне до разрушаване на сградата.

ТРИЛЪР

В документния хаос около строежа се появи и нов сюжет около неточен цитат на скандалното писмо на Валентин Йовев, допуснат от главния архитект Здравко Здравков. Оказа се, че в заповедта си за изменение на инвестиционния проект от 20 септември 2017 г. Здравков е цитирал неточно уж частното писмо на Йовев, пратено до Мирянови. И в писмото на Йовев, и при цитата на Здравков се твърди, че по силата на новите промени в ЗУТ срокът за завършване на "Златен век" е 10 години от началото на започване на строителството. В цитата на Здравков е уточнено, че това ще се случи на 11 януари 2020 г. и разрешението е валидно до 11.01.2020. Това уточнение при Йовев липсва. По-важно е следващото изречение, цитирано от Здравков, което отсъства от писмото на Йовев.  В него се казва, че ако покривът на сградата не бъде завършен на 11 януари 2020 г., разрешението може да бъде презаверено - но само веднъж, за подновяване на срока за завършване на строежа или с нови 10 години. Няма никаква логика главният архитект на своя глава да е добавил това изречение, след като той заема позиция, че разрешението за строеж е изтекло към ноември 2017 година, и на практика в момента строителството тече без валидно разрешение. Няма как и да се докаже, че писмото не е своевременно променяно в МРРБ. Единственият, който може да докаже това, е собственикът на фирмата Пламен Мирянов, до когото е била адресирана кореспонденцията.