„Артекс“ ще защити правата си в съда след спирането на строежа на „Златен век“

Това се посочва в позиция на „Артекс“ във връзка с обявеното от ДНСК решение за ново спиране на строежа „Златен век“, разпространена до медиите.

Агенция „Фокус“ публикува позицията без редакторска намеса.

Огорчени, възмутени, потресени сме. Днес разбираме с недоумение за поредната проява на административен произвол, тежка държавна репресия, неуважение към решенията на българския съд и пълно незачитане на конституционните ни права. За втори път компанията ни бива използвана по най-безцеремонен и унизителен начин за разчистване на междуинституционални и междуличностни сметки между хора от властта, към които ние нямаме никакво отношение. Случи се преди, при управлението на Борисов, за съжаление, случва се и сега - при управлението на служебното правителство, което уж трябваше да прокара път за нов модел на управление. Това представлява вулгарна подигравка с труда, средствата, инвестициите и мечтите на стотици хора.

В дадена на 21.06.2021 пресконференция арх. Влади Калинов обяви, че спира строежа „Златен век“, защото според ДНСК разрешението за строеж на сградата „Златен век“ било изтекло на 20.01.2020 г., вземайки очевидно за отправна точка датата на откриване на строителната площадка.

На първо място, изчисляването на 10 годишния срок за завършване на строежа, считано от датата на откриване на строителната площадка, в случая е некоректно, тъй като към датата на промяната в закона вече е налице издаден нов

административен акт – Заповед № РД-09-50-1027/19.11.2012 г. на Главния архитект на СО, с която е презаверено разрешението за строеж. Меко казано несъстоятелен е аргументът, че този административен акт следва да се счита за неиздаден, защото в един следващ момент, пет години по-късно, промяна в закона го е направила излишен – подобна теза би придала на промяната в ЗУТ обратно действие, каквото законът категорично няма.

Именно Заповед № РД-09-50-1027/19.11.2012 г. е валидният административен акт, окончателните правни последици от който все още не са били настъпили към датата на законовата промяна, т.е. правоотношенията по този акт са били заварени от новата разпоредба на закона. Съдържанието на този акт следва да се счита преуредено занапред, т.е. срокът за завършване на строежа, посочен в заповедта за презаверка, автоматично се удължава от 5 на 10 години, до 19.11.2022 г.

До този извод стигнаха два състава на Административен съд – София град в мотивите към съдебните си решения при първото спиране на строежа. Колкото и да е невероятно обаче, ДНСК като орган, призван да следи за законосъобразното протичане на строителните процеси, се отнесе напълно пренебрежително към позицията на съда и отказа да зачете направените от съда изводи.

В резултат от незаконосъобразното спиране на строежа от ДНСК през 2019 г., ние бяхме поставени в обективна невъзможност да продължим строителството. Заповедта за спиране е от категорията административни актове, които подлежат на предварително изпълнение и за които е недопустимо спиране на изпълнението от съда.

Излиза, че дори и да се възприеме неправилната теза на ДНСК за валидност до януари 2020 г., с незаконосъобразните си действия ДНСК ни е отнела цели 9 месеца, от 15.04.2019 г. до 15.05.2021 г., в рамките на които грубият строеж на сградата щеше да е завършен много отдавна. Сега ДНСК черпи аргументи за повторното спиране на строежа от собствените си незаконни действия! Очевидно планът е да влезем в съда за втори път и да прекараме там остатъка от срока на валидност на разрешението за строеж. Цинично е!

Обаче тази теза на ДНСК е несъстоятелна. По аналогия на задължителната съдебна практика за суперфицията и въз основа на общата правна логика, следва да се приеме, че срокът на валидност на разрешението за строеж спира да тече, докато упражняването на правата по издаденото разрешение за строеж е обективно невъзможно поради незаконосъобразни действия на администрацията.

Надяваме се, че лицата, застанали зад днешното решение, си дават ясна сметка за огромната политическата отговорност, която поемат. Това решение не уврежда

само интересите на една частна българска компания, но и обществения интерес. Съвсем съзнателно се предприема издаване на незаконосъобразен акт, което в контекста на конкретната фактическа обстановка, ще мотивира предявяване на иск срещу държавата за милиони. И не тези, които взеха решението, а българските данъкоплатци ще платят сметката.

Това, което се случва с нас в момента, е изключително лош знак към всички инвеститори за липса на предсказуема инвестиционна среда, за флагрантно нарушаване на принципа на легитимните правни очаквания, за нестабилен инвестиционен климат и за тежко потъпкване на ценностите на правовата държава.

Ние ще защитим правата си в съда, а нека последиците от днешното несправедливо решение да тежат на съвестта на тези, които го взеха!