Закриването на клиниките по инвазивна кардиология нарушава два международни стандарта в здравеопазването

Центърът за защита на правата в здравеопазването алармира медиите, че Националната здравна карта, изготвена от Министерство на здравеопазването, предвижда да се закрият 48 от съществуващите 71 клиники по инвазивна кардиология, пише nbox.bg

Тоест, да останат само 23. Това звучи не само абсурдно в държавата с най-висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания в Европейския съюз, но и граничи с престъпление, тъй като се нарушават поне два международни стандарта в здравеопазването – достъп до медицинска помощ и навременност на същия този достъп.

Първи нарушен стандарт: Инвазивна кардиология на 100 000 души

Международният стандарт за ефективен достъп до мрежа от инвазивни кардиологични болници и отделения е да съществува една такава лаборатория на всеки около 100 000 души. В държавите с изключително добре развита логистична и транспортна мрежа този стандарт може да бъде нарушен и да се премине към съотношение 1:200 000 или 1:300 000.

България, обаче, не е такава държава – нито имаме медицински хеликоптери, нито магистралите ни са магистрали, да не говорим за второкласната и третокласна пътна мрежа.

В момента, в страната ни функционират 71 инвазивни кардиологии, което покрива почти перфектно международния стандарт за държава с 7 000 000 население. Реформата на Министерство на здравеопазването предвижда да останат само 23, което е три пъти под международния стандарт.

Втори нарушен стандарт: Достъп до инвазивна кардиология до 90 минути след усетена болка в гърдите и последващ инфаркт

Международният стандарт за навременен достъп до инвазивна кардиологична помощ предвижда всеки гражданин да има достъп до такава в рамките на 90 минути от първите усетени болки в гърдите, предхождащи инфаркт.

Обърнете внимание, че това не са 90 минути от самия инфаркт или от повиканата линейка, а от усетените болки. Тоест, тук се включва цялото време по осъзнаване на опасността, извикване на спешна медицинска помощ, пристигането на линейката до пациента и преместването му в кардиологичната болница или отделение.

Например, в Румъния линейките пристигат до пациента за максимум 10 минути, а в Германия – от 8 до 17 минути. В България по леко съмнителните данни на спешната помощ, средното време за повечето области е около 25 минути.

Но пристигането на линейката до пациента е само първата стъпка, след това тя трябва да го транспортира до най-близката специализирана болница.

Ако живеете във Видин, то най-близката е във Враца – на около час и половина път. Тоест, дори при експедитивни действия на всички медици и максимално бърза реакция, получилият инфаркт във Видин и нуждаещ се от специализирана помощ ще е вече мъртъв преди Монтана, на път за Враца.

Но нещата могат да са още по-зле. Представете си, че този човек живее в село Раковица, Видинско. Най-близката линейка е в Кула и тя пътува около 15 минути до него. След това имате още 15 минути обратно до Кула, още 30 минути до Видин и от там 90 минути до Враца. С малки забавяния по повикване на бързата помощ и грижа за пациента на място и във видинската болница, човекът ще е починал още във Видин, преди да е тръгнал за Враца.

Между другото, във Видин все още няма такава изградена болница и всичко това е реален кошмар, с който се сблъскват десетки видинчани всеки месец. За жалост, почти винаги с фатален край.

Кошмарът умножен по 50

След закриването на 2/3 от кардиологичните болници, видинският реален кошмар ще стане реалност за още около 5 000 000 българи. Дори простата математика показва, че вероятно десетина български области ще бъдат оставени без нито една кардиологична лаборатория.

Да не говорим, че поради разнебитената пътна мрежа и тънеща в разруха спешна помощ, в някои области трябва да има по 2 и дори по 3 специализирани болници. Особено критично е състоянието в планинските и полупланинските райони, където през зимните и дъждовни месеци транспортът е още по-затруднен.

Замисълът на министерството: Да крадат само партийно-угодните болници?

Все още няма отговор на въпроса защо Министерство на здравеопазването прави такава драстична мярка, нарушаваща куп международни стандарти и права на пациента. Формалното обяснение е, че кардиологичните болници източват НЗОК и това трябва да се спре. Въпреки че в някои болници наистина има противоречиви практики и вероятно източване, отговорното поведение е да се затегне контролът на монопола НЗОК върху изразходваните средства, а не да се затварят кардиологии на килограм.

Не е далеч от ума да се сетим, че затворените болници ще са именно тези без политически чадър сред управляващото мнозинство в момента, а за останалите партийно-угодни болници ще остане още по-тлъста баница.

Важно е да се спомене, че тук изобщо не става въпрос за деление между частни и държавни болници – както едните, така и другите могат да бъдат затворени, както и могат да източват НЗОК.

Резултатът от „реформата“: Инфаркт с предварително записване

Тук вече е логично да сложим думата реформа в кавички, тъй като гореспоменатите действия говорят по-скоро за анти-реформа.

Вместо Министерство на здравеопазването и управляващото мнозинство да реформират изначално монопола НЗОК и да дадат възможност и стимули за реален контрол върху разходите (а не само документален, какъвто е в момента) или пък да бъде тотално демонополизиран сектора, „реформата“ затваря болници без политическа протекция и оставя над 5 000 000 българи без навременен и ефективен достъп до инвазивна кардиология.