В здравеопазването в последните 2 г. правителството на ГЕРБ демонстрира пълно разминаване между поставени цели, заявени очаквания и реални резултати.

Спомняме си преди 2 г., когато бе назначен д-р Петър Москов като министър, какви неща говореше. Много от обещанията му междувременно се модифицираха и нямаха нищо общо нито с предизборните програми – било то на ГЕРБ, било то на РБ, откъдето бе предложен ресорният министър. Появиха се други идеи и накрая като теглим чертата, вероятно д-р Москов ще влезе в историята като министъра, който въведе пръстовите отпечатъци за влизане в болница. Една доста спорна мярка, която хората масово отхвърлят и която не веднъж сме коментирали.

Сред възловите предложения на здравния министър е разделянето на здравните пакети – на основен и допълнителен. Мярка, която в условията на една единствена Здравна каса, която да финансира едното и другото, е трудно да се реализира. Една година парламентарно време беше „изядено”, за да се обяснява колко добро е това решение, а единственият, който възторжено го твърдеше, бе самият д-р Москов.

Но така или иначе той се ползваше с една уникална свобода на действие, която нямаше през последните 15-16 г. никой наш здравен министър. За това съдя по начина, по който се приемаха неговите законопроекти, въпреки негодуванието на мнозинството и на най-голямата партия. Въпреки това се твърдеше, че след като го е поискал д-р Москов, като на едно малко детенце – трябва да му се даде „играчката”.

Все пак, е добре, че живеем в демократична държава и накрая се намеси Конституционния съд, който отмени това спорно предложение на министъра.

Ако ме попитате как се чувствам след тези избори, ще призная, че съм неутрално настроен, но, ако има нещо, от което биха спечелили всички българи, мисля, че е добре да има нов здравен министър. Защото въпреки решението на КС и критиките, които бяха отправени, д-р Москов отново предложи този текст за разделянето на здравните пакети да се гледа в НС.

Смятам също, че въведената норма за влизане в болница с пръстови отпечатъци също трябва да бъде преразгледана. Но това е, как да кажа, най-атрактивната част от тази сбъркана политика, която всички понасят на собствен гръб. Докато един министър трябва да се занимава и с други неща, често невидими за хората, но които косвено, в дългосрочен аспект, могат да подобрят условията им на живот. Ето, такава политика не правеше д-р Москов.

Нима не помните какво обещаваше досегашният здравен министър? Че ще изгони търговците на здраве от храма, въведе здравна карта, която на практика остана на хартия, обещаваше болниците да се конкурират за договор със Здравната каса. Но нито едно от тези неща не се случи. Напротив, д-р Москов се въвлече в няколко скандала, за които имаше сериозен политически чадър и се измъкна невредим.

Например, това бе скандалът с ваксините. При други условия и при друг министър случаят моментално щеше да отиде в прокуратурата и оттам щеше да има повдигнато обвинение, след което министърът да освободи заемания пост. А помните ли показните акции във Фонда за лечение на деца, които бяха инспирирани косвено от него? Категоричен съм, че това имаше негативен отклик в обществото.

Но единственият, който бе късоглед за тези последствия, бе премиерът Борисов. Който, забележете, винаги е бил еталон на реактивност, т.е. на човек, който много бързо схваща настроенията и коригира грешните ходове на момента. Винаги съм мислел, че той е толкова наблюдателен, че дори това му качество му пречи за осъществяване на дълготрайна и устойчива политика.

И бях направо поразен, че Борисов не виждаше и не чуваше сигналите от пагубните решения на министър Москов в здравеопазването. А негативите от това започнаха лека полека да се лепят на цялото управляващо мнозинство. Вероятно колапсът или кризата в здравеопазването да не са били от решаващо значение за тези избори, но бяха със сигурност от онези едри капки, заради които „водата в чашата преля”.

Претенциозно е от името на пациенти и лекари да правя обобщения за управлението на Борисов и министъра му в сферата на здравеопазването. Но мога да направя това от свое име и от страна на хората, с които работя. Д-р Москов бе един от доста „екзотичните министри” в кабинета на Борисов, направи изключително спорни предложения и ще си остане в историята завинаги обвързан с безумието „пръстови отпечатъци за влизане в болница”.

Д-р Стефан Константинов, бивш министър на здравеопазването /2010-2012 г./